1 на 160 деца страда от аутистично разстройство. В Америка пък 1 на 48 деца има подобно нарушение. По данни на Световната здравна организация до 2050 години половината от населението ще с аутистично поведение. Специалисти алармират, че обхватът е съизмерим с епидемия, която през последните години се развива главоломно.
На това мнение е и Владислава Цолова, председател на Центъра по приложен поведенчески анализ за деца с аутизъм. Нейната лична история я подтиква да се захване с тази кауза. Синът й е на 4 г., когато е диагностициран с аутизм. С много упорство и следване на световните практики Владислава успява да помогне на детето си да расте наравно с неговите връстници. Днес той е на 16 г. и учи в смесено училище.
„Когато докторът ми каза „аутизъм“, дори не успях да запомня думата. Това е разстройство на психичното развитие, при което дебрите са изключително дълбоки, за това и трудно се открива причината“, сподели пред Novini.bg Владислава Цолова.
Тя обясни, че е изключително важно детето да бъде диагностицирано в ранна възраст, за да може с него веднага да започнат да работят специалисти, за да се редуцират засегнатите функции.
„Приложният поведенчески анализ е науката, която модифицира поведението на детето като социално приемливо. При децата аутисти не работи рефлексът и затова изглеждат неадекватни и глупави, тъй като социалното поведение при тях няма никаква стойност, а при другите деца в норма е достатъчно да им се каже нещо конкретно и те разбират“, посочи още Цолова.
Смята се, че цялостно лечение за аутизм няма. Има методи, които помагат на децата да придобият по-добри социални умения. Специалистите обаче са убедени, че най-добрите резултати се случват до 7-годишната възраст.
Около 40 деца посещават Центъра по приложен поведенчески анализ за деца с аутизъм, който се намира в квартал „Горубляне“. Работи се по план, изготвен от чуждестранни специалисти в областта. Всяко от децата има дневник с информацията за напредъка. Важна част в терапията имат и родителите, които според Цолова са „преводачът“ на децата и обществото.
„Първото нещо при срещата с дете аутист е да се разбере какво на детето му е интересно. Изглежда така сякаш те нямат никакви интереси, като свободни електрони са.“, коментира тя.
За аутистите се прилагат и различни алтернативни терапии като музикотерапия и хидротерапия. Големият проблем у нас е, че липсва регистър на засегнатите деца. Семействата разчитат на ТЕЛК и на подкрепа по линия на национални или общински фондове. Имат право и на личен асистент. Голямото препятствие е необходимостта от 24-часова грижа.
„Детото живее в парникова среда“, отбелязва Владислава Цолова. Тя си спомня, че когато поставили диагнозата на сина й, докторите й казали: „Най-лесните неща са най-трудните за децата аутисти“. Затова ако другите деца разбират нещата от само себе си, на аутистите трябва да им се обяснява много.
Подкрепата за децата аутисти днес расте. Въпреки това обаче те живеят изолирано и трудно се приобщават към света. Характерно за тях е, че се концентрират в едно повтарящо се нещо – един и същ маршрут, едно и също движение или една играчка. Вниманието им трудно може да бъде привлечено и сякаш нямат потребност от другите. При посещението си в Центъра успях да видя няколко малки дечица, които енергично тичакаха из коридорите и се приготвяха да влезнат в час. Помощта за тях от другите е от особено значение, независимо че те няма как да го осъзнаят или оценят. Толерантността също е важна част.
„Ако научите, че детето на ваша приятелка или позната е аутист, веднага й се обадете и й кажете „Аз съм тук и мога да доведа моето дете, когато твоето е готово да си играят“. С този съвет завършваме разговора си с Владислава Цолова, за която борбата продължава.