От 7,5 милиона население у нас между 375 000 - 750 000 са хората с хронично бъбречно заболяване /ХБЗ/. Честотата на заболяването в България е 12, 89%, тоест всеки осми страда от бъбречна болест. Това съобщи на семинар в Правец проф.Емил Паскалев, председател на Българското нефрологично дружество, началник на клиниката по нефрология и трансплантация в Александровска болница.
В света от хронични бъбречни заболявания страдат над 500 милиона души или близо 10 на сто от човечеството. Честотата на заболяването в световен мащаб е от 5 до 10 процента. В Португалия тя е 6,8 процента, в Норвегия - 8,1, Австралия - 8,6, в Англия - 7,2.
По статистически данни 50 на сто от хората над 65 годишна възраст имат намалена бъбречна функция или ХБЗ, посочи проф. Паскалев, цитиран от БТА.
Двете основни причини за възникване на бъбречното заболяване са захарен диабет - в 38 на сто от случаите и артериална хипертония - 28 на сто. Данните у нас сочат, че 300 000 са болните от захарен диабет, а от артериална хипертония страдат 1 милион души.
Бъбречното увреждане продължава три или повече месеца и се определя като структурно или функционално увреждане. Болестта протича в пет фази. При пациент, който няма никакви оплаквания, може да му бъде открит камък в бъбреците, и ако той не се лекува, след третата фаза заболяването прогресира, обясни нефрологът. Той отбеляза, че нелекуването на бъбречното заболяване води до нарушение в обмяната на основните хранителни вещества в организма, в резултат на което се нарушава работата на всички останали органи. Усложненията, до които води са метаболитна ацидоза, костна болест, анемия, полиневропатия.
Продължителното нелекуване води до бъбречна недостатъчност и от там до необходимостта от диализа и трансплантация на бъбрек, обясни проф.Паскалев.
По думите му, поради липсата на оплаквания в ранен стадий много от болните не знаят за съществуването на заболяването и за рисковете от него, което води до по-висока смъртност. Преживяемостта на пациентите в четвърти стадий на бъбречното заболяване е 20 на сто, тоест всеки пети, а в последен пети стадий - 25 на сто, всеки четвърти. При пациенти в първа и втора фаза на болестта може да се постигне пълно излекуване, затова е важна ранната диагностика и лечение. Съвременната медицина може да предотврати заболяването или да забави с години настъпването на бъбречна недостатъчност. Затова са необходими редовни профилактични прегледи и участие в скринингови изследвания /за установяване на честотата на заболяването в определена популация/, допълни лекарят.