Когато Европейския съвет вземе решение, относно санкциите към Русия, Комисията го опакова юридически. Ние тук нямаме отношение към този тип санкции. Ние можем да изразяваме позиция с резолюции, както сме правили или посредством друг тип действия. Това заяви пред репортер на Novini.bg в Брюксел евродепутатът от БСП Петър Витанов.
Мнозинството от евродепутатите бяха декларирали подкрепа за налагане на пълно ембарго. Ние като български социалисти по-скоро имахме различно мнение що се касае до енергийното ембарго. От една страна страна беше засегнат въпросът с ядреното гориво, с газа и петрола. По трите параграфа гласувахме срещу налагане на ембарго. Считаме че държавата ни е твърде зависима и непропорционално ще бъде ударена от тези санкции. Бих казал по-тежкото, отколкото адресата. Затова бяхме с по с по-особено мнение. Тези санкции, които се налагат трябва да бъдат пропорционални, каза още той.
По думите му за някои държави санкциите не означават нищо, но за други имат много тежки ефекти, защото географски са по-близо до Русия и през годините не са успели да диверсифицират своите източници.
За тях би следвало да има разбиране и някаква отстъпка. Не можем да си съсипем икономиката, защото не разполагаме с достатъчно надеждни трасета или други енергийни източници и не може българските граждани да страдат от това, коментира той. Шестият пакет не променя по-скоро нещата за България, което е добре, допълни той.
След месец на преговори все още не е взето политическо решение този пакет да се наложи, а Унгария възнамерявала да наложи вето върху него. Въпреки че нейните искания са удовлетворени с тръбопровода и възможността да продължава да закупува руски петролни продукти. За България е хубаво, че получава разбиране от европейските партньори и получава изключение от този шести пакет, посочи още Витанов.
Евродепутатът коментира и политиките за декарбонизация.
Това, което може да се направи по декарбонизацията е намаляване на нуждите от петрол изобщо - като електрификация на транспорта. ЕС отделя много средства. Както по Плана за възстановяване, така и по многогодишната финансова рамка за следващия програмен период от 7 г. Близо 30% от всички пари, които ще дойдат в България - това са около 60 млрд., могат да отидат за политики по декарбонизация, обясни още той.
Според Витанов много съществена част е електрификация на транспорта.
Има около 3000 електрически автомобила на територията на България. Трябват комплексни мерки, за да се намалят емисиите в сферата на транспорта - да се акцентира върху жп транспорта, като най-екологичния. Значително да се подобри не само подвижния състав, но и инфраструктурата. До колкото знам правителството възнамерява да закупи нови вагони. Това, което трябва да се направи е да се електрифицира градския транспорт. Все повече общини минават на такъв. По отношение на частния транспорт трябва да се създаде подходяща градска среда за използването на други видове транспорт, не автомобили - велосипеди, тротинетки или друг тип средства за придвижване, които са екосъобразни. Да има и акцент върху споделеното пътуване. Електрификацията на частния транспорт отнема години, но когато се насърчава, може да се случи. И се счита, че 2026 г. ще е тази, в която конвенционалните автомобили ще изравнят цената на електрическите, а те дори може да станат по-евтини, обясни Витанов.
Според него процесът по електрификация на транспорта е важен за България по няколко причини.
Ще допринесе за по-чист въздух, но и възможност за откриване на нови високотехнологични работни места. В България никой няма да бъде засегнат от спирането на производството на двигатели с вътрешно горене. Ние сме една от малкото държави, които нямат директно автомобилно производство. Произвежда различни компоненти за автомобили и нито един от тях не е свързан с двигатели с вътрешно горене, допълни Витанов.
Произвеждаме софтуер и по данни на клъстъра на електромобилите у нас е възможно да се създадат 50 хил. нови работни места. Колкото по-бързо този тип автомобили намери място в българската действителност, колкото по-бързо стане масово, толкова по-бързо ще се създаде пазар втора ръка за тях. Толкова по-достъпни ще бъдат за средната ръка българи, каза още той.
Витанов посочи, че създаването на инфраструктура за зареждане върви като паралелно законодателство в ЕС.
До 2035 г. трябва да имаме достатъчно на брой зарядни станции, които да са разпределени географски, да са бързо зареждащи, частни, публични. Ако се спази няма да имаме проблем с инфраструктурата, коментира евродепутатът.
По думите му само пет държави в Европейския съюз не предоставят стимули за закупуване на електрически автомобили.
Стимулите могат да приемат различна форма - дали с намаляване на данъците или най-малко климатичната им компонента, такси и данъци за автомобила. Ако той щади околната среда, би трябвало да са по-ниски. И другото е директно финансиране за част от стойността за закупуване на електромобил, но по определени и строги критерии до определени киловати. Не може държавата да подпомага някой баровец и да му додаде 10 хил. евро да си купи „Тесла“ за 100 хил. евро. Това не би трябвало да е начинът, по който държавата подпомага. Затова трябва да има критерии за електрически форми на транспорт - автомобили, мотоциклети, тротинетки. Там е възможно държавата да подпомогне. Големият проблем в момента е, че Европа произвежда висок клас електрически автомобили. В Китай например всичко е нисък клас и е достъпно дори за масовия китаец, те успяха да прескочат цяло едно поколение и от рикшите се качват на електроавтомобили и имат изградена цяла екоинфрструктура. Тук Европа трябва да последва добрия пример, да акцентира върху по-ниския клас автомобили, които са достъпни за масовия европеец, обясни Витанов.
Това е част от Зелената сделка и финансирането ще дойде от там. Но е въпрос как държавата ще насочи и разпредели този ресурс. По-добре да имаме по-нисък клас електроавтомобили, но да са по-масовия българин. В България се предвижда започването на проекта за електроавтомобили в Ловеч. Но вече има производители на електрически автомобили в Русе. България може да използва средствата, за да развие този тип производство, иточни още Витанов.
По материала работеха Виолета Симеонова и Галя Георгиева