Президентът на Института за публична политика проф. Здравко Попов определи Камала Харис като кандидата - заместител, а Доналд Тръмп като машина, която е формирала и овладявала общественото мнение и електоралните нагласи във всеки щат.
"Ако познаваме Тръмп, методите му и начините му на работа, ще може да предвидим, че той ще поставя всеки преговор в контекста на "сделката". Подход във външната политика ще бъде в координатната система на американските национални интереси", каза той в интервю за dir.bg.
Попов коментира и как ще повлияе политиката на Тръмп върху ЕС, в частност и в България.
Проф. д-р Здравко Попов има магистърска степен по философия и психология от СУ "Св. Климент Охридски", докторска степен по философия от СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е философия и история на религиите в Рим, Италия. Има специализация по външна политика и дипломация в САЩ, специализация по публична политика в Лондон, Англия. Бил е външнополитически съветник на президента Желю Желев. Заемал поста президент на УНИЦЕФ-България. Основател е бил и първи директор на Дипломатическия Институт на МВнР. Бил е посланик на България в Чешката Република. Преподавател е в СУ "Св. Климент Охридски", главен редактор на сп. "Дипломация", както и президент на Института за публична политика.
"Доналд Тръмп е един рационален и прагматичен човек, и неговия похват и маниер, с който ще управлява, ще е прагматичен и бизнес ориентиран. Например: какво печели и какво губи Америка, ако спре финансирането на Украйна? Или какво дава и какво взима Америка в едни мирни преговори с Русия? Той първо ще трябва да направи една оценка на загубите и ползите на всяко действие, което американската външна и военна политика ще направи. Или друг хипотетичен казус: какво ще спечелим и ще загубим, ако признаем Палестина за суверенна държава? Или какво печелим и какво губим, ако САЩ подкрепи Израел да продължи битката си срещу Иран?", обясни той.
"Ако познаваме Тръмп, методите му и начините му на работа, ще може да предвидим, че той ще поставя всеки преговор в контекста на "сделката". За него дипломацията е винаги някакъв тип сделка. И тази сделка винаги се прави не по отношение на някакви абстрактни ценности и принципи, каквито защитават неговите опоненти от Демократическата партия, а и изобщо всички либерали и космополити по света, не и по отношение на политиките на международните организации като Световната търговска организация, ЕС, ОИСР, Световната здравна организация, ОССЕ, АСЕАН, а единствено и само спрямо американските национални интереси", коментира проф. Попов.
"Типът подход във външната политика ще бъде в координатната система на американските национални интереси. Следователно, когато ние казваме, че той наследява един дневен ред, той наследява нещо, което нито един американски президент не би си позволил да разруши. То е, че Америка има глобална външна политика, тя има глобални национални интереси, тя е глобален лидер в света почти във всички сфери на живота и това не трябва да се пипа. Това, което ще прави Тръмп, е да покаже и докаже как по неговия консервативен модел на управление ще държи Америка като лидер №1 във всички сфери на планетата. Наративът е: демократите и либералите са се провалили и са направили Америка зависима и съобразяваща се с други държави и съюзи, и следователно, Тръмп и Републиканската партия идват на власт, за да възстановят лидерството и величието на САЩ на практика, а не само на думи. Лидерство, постигнато единствено през американските политически, икономически, финансови, военни и други национални интереси и цели. Очевидно е, че либерално звучащата формула на Китай за "многополюсен свят" или лицемерната мантра на Европа за "равнопоставеност на държавите в международните отношения" не ще бъдат управленческата философия на Тръмпизма. Съперничеството с Китай, с Индия, с Европа, с Русия, за Тръмп предстои да се осъществи по друг начин", каза още той.
"Преди да стане политик, Тръмп още в младите си години на строителен предприемач, е смятал, че Америка губи от факта, че се е превърнала в свободен пазар на германски и японски автомобили, че това ощетява американските производители. Това негово убеждение се е запазило и до ден днешен и се е разширило и обогатило впоследствие с неговата политическа кариера. Европейските, а не само китайските стоки и технологии, ще се почувстват остро засегнати от американския протекционизъм", прогнозира проф. Попов.
"Още в първите часове след като беше обявено, че Тръмп печели изборите, акциите на борсата на компании, които произвеждат зелени технологии (фотоволтаиции, вятърни турбини, батерии и други) рухнаха. Повечето от тези компании са европейски. Знае се, още от първия му президентски мандат, че Тръмп не споделя глобалистката идеология за въздействието на човешката дейност върху климатичните промени (помните, че той извади САЩ от Парижкото споразумение за климата) и е очевидно, че той няма да толерира никакви Зелени сделки, нито ще поощрява заместването на високовъглеродната икономика със зелена икономика. Зелените политики на европейците не са в полза на Америка. Той го каза в кампанията си - ще индустриализира Америка отново, ще възстановява мините, въглищата, стоманата, текстила, петрола, газта, химическата и хранително-вкусовата промишленост. Още в първите часове след края на изборите Тръмп заяви, че ще даде зелена светлина за повече производство на шистов газ, с което САЩ да се превърне в истински производствен енергиен център на газ.
"Мисля, че в Европа тревожността е голяма. Да не забравяме, че голяма част от днешните правителства на Европа са либерални, техният евроатлантизъм се дължи на американския либерализъм на Демократическата партия, самият Европейски съюз е замислен и функционира като либерална демокрация и космополитна цивилизация. Но вече сме свидетели, че във всяка европейска държава има значими консервативни и националистически сили, дори в самия ЕП близо 1/3 от партиите са фракционирани около патриотичния, националистическия, консервативния спектър. Вероятно те ще бъдат партньорите на Тръмп и тръмпизма на републиканците. Тръмп вече обяви в предизборната си кампания, че Виктор Орбан е истинския представител на Европа. Предполага се, че той ще направи жестове и към други подобни фигури като Качински в Полша, Бабиш в Чехия, Фицо в Словакия, ще комуникира с италианските, австрийските, френските, белгийските, испанските националисти и консерватори. Допускам, че ще започне една международна комуникация с езика на националните интереси, ползи и проекти, суверенитетите, ще се приоритизира двустранната дипломация, а не както досега да се дава предимство на многостранната дипломация. Европейските правителства изпитват в момента голямо безпокойство и напрежение относно тази победа на Доналд Тръмп, много се надяваха и вярваха, че Камала Харис ще спечели. Ще трябва сериозно да се преориентират и адаптират. Но дотогава ще търпят загуби и щети от радикалната смяна на парадигмата в САЩ. Сигурно ще трябва отново да повишават военните си бюджети, да плащат мита и акцизи на техни стоки, за да са на американския пазар, ще трябва под натиск да купуват американски стоки и услуги, ще трябва да удържат европейската валута по отношение на поскъпването на долара и т.н. Затова и Марио Драги предупреждава за още по-спешно и радикално реформиране на икономиката на ЕС след победата на Тръмп в САЩ, тъй като тя е неконкурентна и ще срещне истински предизвикателства. Със сигурност ще видим в някои страни оставки на правителства, предсрочни избори, поява на нови политически проекти. Победата на Тръмп и тръмпизма в САЩ ще отекне навсякъде и ще има последици", коментира той.
- Ще се промени ли политиката на САЩ спрямо България?
- Българската политика е театрална, а българските политици са идеологически хамелеони. Досега те се кланяха на Байдън и либерализма, сега бързат да дадат своята почит на Тръмп и консерватизма. Досега бяха либерални евроатлантици, сега търсят трескаво портали към американския консерватизъм. Ние не знаем какво ще е отношението на администрацията на Доналд Тръмп към България, тъй като във външната политика на САЩ приоритетно не съществува индивидуално отношение към България. Америка гледа на България като част от региона на Балканите или на Югоизточна Европа като цяло. Балканите или Югоизточна Европа, като общност, са важни за САЩ само като политически, инвестиционен, пазарен, търговски, дигитален, военен общ терен. Регионът, като цяло, трябва така да бъде конструиран и форматиран, че да отговаря на американските външни интереси. Те не мислят отделно Черна гора, отделно България, отделно Северна Македония, отделно някоя друга страна, и да имат самостоятелни и независими политики към тях. Според мен само Турция и Гърция имат тази привилегия. Не трябва да очакваме, че при Тръмп ще има някаква специална политика към нас. Нашите политици сами ще се опитат да се направят лоялни и служещи на новата власт в САЩ, което ще се почувства симулативно като някаква промяна в България.
- Страните на НАТО харчат по 2% или около 2% от БВП, ще се завишат ли разходите на 3% при управлението на Тръмп?
- Вероятно военният бюджет ще бъде покачен до 3% на срещата на високо равнище на НАТО следващата година. Сигурно и самият Тръмп ще присъства, за да им съобщи, че ако искат да бъдат пълноценни потребители на сигурност в НАТО, ще трябва да бъдат и пълноценни контрибютъри в НАТО, т.е. да вдигнат бюджетите си за сигурност на 3%. Правителствата ще бъдат убедени да купуват оръжия и технологии от САЩ. Америка никога няма да се откаже от НАТО. Чувам някакви анализатори по нашите медии как Тръмп ще изостави НАТО. Това никога няма да стане. НАТО е произведение на САЩ. То е негов същностен инструмент за осъществяване на американска външна и военна политика. Аз дори си мисля, че Тръмп може да се вслуша в една инициатива, която все още се мълви по коридорите на властта, че е време НАТО да се превърне в глобална организация за сигурност, поемайки част от функциите и пълномощията на Съвета за сигурност на ООН. Това означава да се разшири нейната география, териториална идентичност, да се приемат като членове Южна Корея, Австралия, Япония, Израел, други страни от света, което да превърне НАТО от регионална в глобална организация за сигурност. Още повече, че това което виждаме в БРИКС и ШОС, там текат процеси за също една такава глобализация на сигурността, но не под контрола на САЩ. И следователно някаква реформа на НАТО е твърде вероятно да се случи.