Планът за разрешаване на конфликта в Украйна, за който говори кандидатът за президент на САЩ Доналд Тръмп, може да се окаже „преосмисляне на Минските споразумения с механизми за прилагане и мерки за нарушаване“, пише "Труд", позовавайки се на Financial Times.
Традиционните съюзници на Америка в Европа и Източна Азия – да не говорим за нейните врагове – са твърде наясно, че Доналд Тръмп иска да ги накара да гадаят за плановете му, ако бъде преизбран следващия месец.
И все пак по някои въпроси неговите помощници казват, че той е кристално ясен.
Дързък глобален дневен ред
Ако Тръмп се върне в Овалния кабинет, настояват те, той ще действа със зашеметяваща скорост, за да сложи край на войните в Украйна и Близкия изток.
През цялото време той ще заплашва с все по-високи мита, за да накара съюзниците на Америка да харчат повече за отбрана и да изравнят търговските си отношения със САЩ – като същевременно поддържа натиск върху Китай.
„Не е въпросът дали си съюзник, или противник; ако сте търговски партньор с нас, трябва да търгувате при реципрочни условия“, казва сенатор Бил Хагърти, който беше посланик в Япония през първия мандат на Тръмп и е потенциален титуляр на кабинет след втори.
„Той търсеше реципрочност през цялото време на управлението си и обсъди това с мен: ще е необходимо нещо драматично, за да привлечем вниманието на страните, с които търгуваме.“
Опонентите на Тръмп казват, че голяма част от този проспект е високомерен и прибързан. Според мнението на много масови икономисти това е икономически неграмотно.
Длъжностни лица по целия свят смятат, че това е аерография на сложностите, с които ще се сблъска. Но те също признават, че насоченият към себе си фокус на първия мандат на Тръмп е залял не само републиканското, но и демократическото мислене за ролята на Америка в света.
По една тема повечето съюзници на Америка почти не се съмняват: че биха имали бурни отношения с втори Белия дом на Тръмп. Те са забелязали колко от фигурите във външната политика на естаблишмънта от първия му мандат са се дистанцирали от бившия си шеф, а в някои случаи са дали унизителни разкази за неговата администрация.
Повод за притеснения
Доверените лица на Тръмп казват, че съюзниците на Америка са прави да се притесняват.
Германия и Франция, две от най-големите икономики в Европа, и двете наскоро достигнаха границата от 2 процента, могат да бъдат изправени пред особен натиск както върху разходите за отбрана, така и върху техните двустранни търговски излишъци с Америка.
„Мисля, че ще бъде трудно за тях и за членовете на НАТО, които не плащат тези 2 процента. Това е голяма работа за Тръмп“, казва Фред Флиц, бивш анализатор на ЦРУ, който е служил в Белия дом на Тръмп и сега е в Центъра за американска сигурност на Института за политика на Америка на първо място.
Флейц, който въздържа от забележките си, като казва, че не говори от името на Тръмп и не знае плановете му за външна политика, вярва, че енергийната сигурност, търговските баланси и защитата на линиите за доставки ще бъдат приоритети през втория мандат.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг разговаря с Доналд Тръмп на среща на лидерите в Уотфорд, Англия, през 2019 г. Към юни 23 от 32-те членки на НАТО са изпълнили целта си да изразходват 2 процента от БВП за отбрана.
Основавайки се на протекционизма от първия си мандат, Тръмп заплаши с всеобхватен нов тарифен режим, включително 20 процента върху целия внос, до 60 процента върху китайския внос, както и възможността за рязко увеличаване на други неуточнени цели. „Всеобхватна“ тарифа е „напълно възможна“, казва сенатор Хагърти, без изключения за отделните страни.
При такъв сценарий на тестване много съюзници смятат, че двустранните отношения ще бъдат от първостепенно значение, а не мрежите на съюзи, разширени от администрацията на Байдън.
Елбридж Колби, сътрудник на Пентагона по време на първия мандат на Тръмп, който също дава ясно да се разбере, че не говори от името на кампанията, предполага, че втора администрация на Тръмп може да бъде „про-алианси, но различен подход към съюзите“.
Той посочва Полша, Южна Корея, Индия и Израел като модели на този вид съюзници, „които са самостоятелни, способни и желаят да правят неща за споделени интереси, дори и да не винаги са съгласни с нас“.
Край на войната
Тръмп и неговият вицепрезидент Джей Ди Ванс многократно са говорили за желанието си да сложат край на войната в Украйна. Въпросът е как. Рядко прозрение дойде през септември, когато Ванс очерта идеята за замразен конфликт, с автономни региони от двете страни на демилитаризирана зона - и Киев в дипломатическа безизходица, извън НАТО.
Дългогодишен съветник на Тръмп казва, че проектът може да бъде преосмисляне на провалените споразумения от Минск от 2014 и 2015 г., които се стремят да прекратят боевете в Източна Украйна между украинските сили и сепаратистите от рускоезичното малцинство, подкрепяни от Москва.
Тези пактове очертаха план, който запази териториалната цялост на Украйна, като същевременно закрепи автономни зони, но условията никога не бяха изпълнени или наложени, пише още изданието.
Този път, казва съветникът, ще има механизми за прилагане с последствия за нарушаване на сделката. Той обаче ще трябва да бъде охраняван от европейски войски, а не от силите на НАТО или мироопазващите сили на ООН, твърди той.
„Има две неща, за които Америка ще настоява. Няма да имаме мъже или жени в механизма за прилагане. Ние не плащаме за това. Европа плаща за това."
Киев твърди, че споразумение без твърди гаранции за сигурност за Украйна би било равносилно на капитулация пред Владимир Путин, тъй като може да даде глътка въздух на руския лидер да се подготви за ново нападение и рискува да изпрати знак на слабост по целия свят.
Това може да доведе и до разцепление в Европа; някои членове на НАТО може да се разминават по въпроса как да отговорят, ако Америка се отдръпне.