Бягството на другия край на света е най-добрият шанс за оцеляване в случай на ядрена война между Русия и САЩ, според ново изследване, цитирано от в. “Дейли мейл”, пише "24 часа".
Аржентина и Австралия имат най-голяма надежда тяхната цивилизация да оцелее десетилетие след подобно бедствие, но ако решите например да идете във Великобритания, вероятността да умрете от глад ще бъде плашещите 90%.
Проучването, публикувано в понеделник в авторитетното онлайн издание “Нейчър фууд” и базирано на компютърни симулации, показва, че над 5 млрд. души ще умрат от глад по света след пълномащабен конфликт, реализиран само със 100 ядрени бомби. Загиването на повече от половината население на планетата ще се случи заради сажди, изхвърлени от огнени бури, които ще блокират светлината на слънцето и ще предизвикат пълен колапс на реколтата по света. Най-страшното е, че подобна апокалиптична гледка вече се е случвала.
Преди около 66 млн. години приблизително три четвърти от всички видове на Земята са загинали, когато астероид с диаметър 10-15 км, пътуващ със 72 000 км в час, удря Чиксулуб, Мексико. Сулфатите и саждите се издигнали толкова високо в атмосферата, че спрели слънчевата светлина. Тогава Земята се охладила и времето се променило. Най-известните жертви на сблъсъка с астероида били динозаврите, но произтичащият от това недостиг на храна засегнал цялата Земя. Тези, които не загинали веднага след удара, в крайна сметка умрели от глад.
Всяко събитие, което може да издигне огромни количества аерозоли (димни замърсители) високо в атмосферата, като масивни вулканични експлозии или ядрени войни, може да повлияе на времето в световен мащаб и да наруши световната хранителна сигурност, предизвиквайки пагубни последици за живите организми, се казва в изследването.
Що се отнася до ядрените войни, всичко започва с един облак, чиято форма наподобява гъба - гледка, която не може да се оправдае по никакъв начин пред човечеството, свикнало да вижда подобни инциденти само на филм.
Използвайки най-новите данни за добивите на културите и рибните ресурси, група учени от цял свят предложи 6 сценария, приближаващи се до реалността, която можем да очакваме относно хранителните доставки при бърза ескалация на ядрен конфликт между воюващи държави. Изследователите предсказват как метеорологичните модели могат да се променят от добавянето на сажди и прах, натрупани от ядрени взривове. След това е направена оценка за това как добивите от културите и морските запаси ще реагират на промените в повърхностната температура, директната и дифузна светлина, както и валежите.
Резултатите не били никак хубави дори ако предположим, че се извърши сравнително малка ядрена бомбардировка, включваща около 100 детонации. Такава можем да очакваме, ако напрежението между Индия и Пакистан се засили.
Според изчисленията на изследователите 5 млн. метрични тона прахови частици ще бъдат изхвърлени в атмосферата. За сравнение, катастрофалните горски пожари в Калифорния през 2017 г. и тези в Австралия в края на 2019 г. отделиха до по 1 млн. метрични тона всеки. На практика този сценарий би означавал, че повечето хора ще имат достъп до 8% по-малко калории, което ще рече, че до 255 млн. души ще бъдат принудени да гладуват в идните години.
По ирония на съдбата корекциите в начина, по който се храним, може дори да доведат до това някои общности да увеличат дневния си прием с до 5% за сметка на други. Тъй като саждите във въздуха се натрупват в зависимост от броя на изстреляните ядрени бомби, все по-трудно ще става да се намерят начини за изчисляване на хранителните ресурси, с които разполагаме, дори за онези, които искат да се възползват от хаоса.
Една всеобща война, която изчерпа американските и руските запаси от хиляди бомби, ще добави 150 милиона метрични тона песъчинки и прах към атмосферата на нашата планета, лишавайки света от три четвърти от полагащия му се в момента калориен прием. Това би причинило разместване на запасите от храна, предвидени за животни, като ще ги превърне в запаси за спешни случаи за хората. С други думи, би настъпил бавен и мъчителен глад за 5 млрд. души по света. Така изглежда картината, като се има предвид, че цялата тази храна ще осигури оцеляването на човешкия вид само за първите 2 години след предполагаем сблъсък между САЩ и Русия.
Лесният достъп до хранителни доставки ще зависи от това къде живее населението. При сценарий, в който се осъществят 250 ядрени взрива и се изхвърлят 27 млн. метрични тона материал във въздуха, високите географски ширини в Северното полукълбо ще видят спад от повече от 50% в приема на месо и други животински продукти и около 20 до 30% на рибните изделия. За нациите, които са по-близо до екватора, средното намаление на калориите ще бъде по-малко от 10%
Изводи относно прекъсването на търговията с храни можем да си извадим дори от настоящия конфликт между Русия и Украйна, който успя да предизвика световна продоволствена криза. Нациите, зависими от храна, доставена от другаде, ще трябва бързо да се приспособят в новия свят.
За някои общности това може да не е толкова лошо, колкото звучи. Без международна търговия, обогатяваща начина на хранене на австралийците, населението на страната може да получи поне половината от необходимите си калории само от пролетна пшеница. Симулациите, проведени от изследователите, установяват, че тази култура ще има минимален спад в добива или може би ще се стигне дори до лека печалба в търговията. Въпреки че австралийците все пак ще трябва да затегнат коланите, жертвите може да бъдат избегнати. По същия начин снабдяването с храна на Нова Зеландия може да се сблъска с по-малко въздействие от нациите, които разчитат на култури като ориз.
Както отбелязват изследователите обаче, социално-политическият смут, който неизбежно ще последва, ще превръща сравнително ясните на пръв поглед прогнози за икономиката на храните в хаотична бъркотия. “Но ако този сценарий наистина се осъществи, Австралия и Нова Зеландия вероятно ще видят приток на бежанци от Азия и други страни, изпитващи продоволствена несигурност”, отбелязват авторите на проучването.
Въпреки че изследването подобрява минали прогнози заради по-точни данни, все още има много неизвестни, когато става въпрос за начините, по които човечеството ще се бори в резултат на ядрена война.
Други фактори, като загубата на озон и смъртта на опрашителите, също биха повлияли донякъде на спасените ресурси. Като ги вземем предвид, смъртността ни може да нарасне още повече. “Не че някога бихме искали да разберем със сигурност колко точни могат да бъдат нашите прогнози”, казват авторите, като допълват, че засега това е хипотетичен резултат. Можем само да се надяваме, че лидерите на ядрените държави ще го имат предвид.