Един-единствен президент на САЩ напуска поста преди изтичане на мандата. Той се казва Ричард Никсън и това е станало на 8 август 1974 г.
"Когато часовниците във Вашингтон удряха 12-тия час, от прозореца на спалнята в Южното крило на Белия дом излизаше червеноока твар с човешки крака и глава на хиена, скача от височина 25 метра на ливадата. Това създание стои известно време, единствено и само да удуши кучето. Съществото изчезва в нощната тъма и тръгва към "Уотъргейт", така описва 37-мия американски държавен на САЩ авторът на книга "Големият лов на акули", Хънтър Томпсън, когато страната се тресе от най-големия скандал в почти 200-годишната си история.
Ричард Никсън
Никсън е сред най-оспорваните стопани на Белия дом. Той е бил първият републиканец, избран след убийството на демократа Джон Ф. Кенеди на 23 ноември 1963 г. На Хитрия Дики (прякор на Никсън, даден му заради множеството увъртания в политически живот) са му приписвали смъртта на хилядите американци във Виетнам. Той също е бил смятан за човека, издал заповеди за потушаването на протести на студентите и чернокожите, обхванали САЩ.
На фона на динамичните събития в страната и в света е протичала кампанията за президент през 1972 г. Срещу Никсън се изправя невзрачният кандидат Джордж Макгаврън, който обаче остава без подкрепата на влиятелния и до днес клан Кенеди.
Мръсни номера
Един от методите на предизборната борба е бил подслушването на конкуренцията. Много политиците са били наясно с порочната практика. Кандидатът на Демократическата партия дори по време на вътрешните избори е заповядал на своите подчинени да проверяват за скрити устройства. Всички електрически контакти и люкове са били херметично затваряни, навсякъде където Макгавърн е отсядал.
За съжаление, страховете на кандидата-демократа се оправдали и малкото камъче, което е катурнало най-могъщия човек в света, не закъсняло. На 17 юни 1972 г. полицията е арестувала няколко души в хотелския комплекс "Уотъргейт" (в превод от английски "Водна порта"), в столицата на САЩ - Вашингтон, където е бил предизборният щаб на опозицията на Никсън. Задържането на петимата не е предизвикало особен медиен интерес и през ноември 1972 г. ФБР, не е придавало гласност на случая и Никсън е спечелил вота за държавен глава.
Бурята идва
През януари 1973 г. Тогава е започнал процесът срещу арестуваните. И до ден-днешен не е ясно дали престъпниците са действали по указания на столичанина на Белия дом. Но самият факт, че те са шпионирали опозицията вече е бил достатъчен общественото мнение да се надигне срещу Никсън. Медиите и разследването се хващат за всичко и скандалът вече е бил голям. На фона на разследването се откриват всевъзможни нарушения. Оказало се е, че първият човек на Америка е укрил данъци в особено големи размери.
Заради множеството факти и догадки съдът е издал безпрецедентно решение - следователите да получат достъп до всички записи на разговорите, водени в Овалния кабинет. В един от тях се чува как президентът нарича аферата "Уотъргейт"
Горещ картоф
Обнародването на думите на Никсън е станало повод той да се оттегли от поста. На 8 август 1974 г. в писмо до държавния секретар Хенри Кисинджър президентът обявява решението си за оставка.
Дълбокото гърло
Медиите са наливали масло в огъня, на който се е пекъл Хитрия Дики. Публикациите са били в някои случаи граничещи със спекулациите, но голяма част са били получени от първа ръка. Журналистите от в. Вашингтон пост са имали информатор във ФБР, с кодовото име Дълбокото гърло. Прякорът на служителя на силовото ведомство е бил даден благодарение на порнофилм.
Лентата е сред пионерите в съвременната продукция за възрастни. Сюжетът се върти около това как жена не може получи оргазъм при нормален полов контакт и след посещение при специалист се установява, че може да получава удоволствие единствено и само с помощта на орален
Секс
Защо обаче информаторът на журналистите е бил кръстен на филма за възрастни, остава, а може би, и ще остане тайна. Истинското име на служителя, снасял данните на разследването, също би останало обвито в мистерия, ако той самият не е проговорил в края на май 2005 г. за своето дело. Признанието на Марк Фелт, който по време на скандала е бил вторият човек във ФБР, е разбунило духовете почти със същата сила, с която и публикациите 30 години по-рано. Реакциите са били
От Осанна до Разпни го
Едни го възвеличавали като национален герой, разкрил порочните практики на Никсън, а други за го смятали за предател №1. Спорът продължава почти до края на 2008 г. Дълбокото гърло си отива от този свят на 19 декември същата година на 95.
Марк Фелт
"Уотъргейт" не е единственият, първият или последният скандал нито в САЩ, нито в някоя друга точка по света. Той обаче оставя трайна диря в историята. В продължение на повече над четири десетилетия почти към всяка една афера на Земята се долепва "Гейт".