Законите, които отделните държави приемат в отговор на климатичните промени, трябва да бъдат подкрепени с действия на международно ниво.
За това призова президентът Росен Плевнелиев в изказването си на Срещата на високо равнище за измененията в климата, която се проведе в централата на ООН в Ню Йорк.
Държавният глава беше категоричен, че промените в климата се случват в глобален мащаб и изискват глобален отговор, съобщи прессекретариатът на президента.
"Промяната на климата не е илюзия", заяви Плевнелиев и подчерта усилията на страната ни за преодоляване на тежките щети, нанесени от неочаквано обилните валежи в България през последните месеци.
"Изминаха двадесет години от подписването на Рамковата конвенция на ООН за измененията в климата и е време да обединим усилията си, за да гарантираме сигурността и просперитета на бъдещите поколения", посочи той, цитиран от БТА.
България работи за приемането на национална Стратегия за адаптиране към климатичните промени до 2030 година. Държавният глава подчерта, че това ще бъде документ, основан на "анализ на всеки отделен сектор и на прагматични действия по отношение на здравеопазването, управлението на водните и горските ресурси, селското стопанство, туризма, инфраструктурата, транспорта и енергетиката".
През 2014 г. страната ни прие Закон за ограничаване на изменението на климата, който беше допълнен от Третия национален план за действие по изменение в климата, отбеляза още в изказването си президентът.
"Това на практика е програма за преминаване към нисковъглеродна икономика, която включва ефективни мерки за намаляване на емисиите на парникови газове в България с над 18.5 на сто до 2020 година", посочи Росен Плевнелиев.
Президентът подчерта и че една трета от територията на България е защитена по най-високите екологични стандарти с включването й в "Натура 2000". "България подкрепя създаването на Европейски енергиен съюз и работи за изграждането на интерконекторни връзки с газопреносните системи на своите съседи", заяви президентът.
Според държавния глава промяната на отношението към енергийния сектор е от ключово значение за ограничаване на глобалното затопляне, а достъпът до енергийни ресурси - въпрос на сигурност за всяка страна.
"Енергията не трябва да се използва като оръжие, а като ресурс, който се търгува и споделя. Затова държавите трябва да либерализират енергийните си пазари и да диверсифицират доставчиците на енергия", посочи президентът.
Президентът подчерта също така, че в региона на Югоизточна Европа има огромен потенциал за развитието на "чиста енергия" чрез соларни и вятърни инсталации.
"Нашата истинска енергийна зависимост се корени в пилеенето на енергия и затова поставям енергийната ефективност сред приоритетите в политическия дневен ред", заяви президентът.
Росен Плевнелиев отбеляза, че изграждането на нисковъглеродна икономика е в основата на устойчивото развитие, като насърчава конкурентоспособността, намалява разходите на домакинствата и разкрива работни места.
"Усилията за опазването на околната среда са немислими без енергийна ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници", каза още президентът и потвърди подкрепата си за действията на ООН за постигане на ново общо споразумение до 2015 г. за колективни действия за справяне с предизвикателствата, свързани с климатичните промени в световен мащаб.
Пред представители на медиите държавният глава отново призова българските политици да работят за реализирането на един от най-смислените национални приоритети - осъществяването на Национална програма за енергийна ефективност.
Проявите на ксенофобия и антисемитизъм в Европа не могат да бъдат толерирани и трябва да бъдат заклеймени от институциите и гражданското общество, коментира още Плевнелиев пред журналисти, след като се срещна в Ню Йорк с представители на еврейски организации от САЩ.
Плевнелиев подчерта, че е недопустимо използването на "език на омразата" и на крайна националистическа риторика от политически партии в държави членки на ЕС.
Приятелството между българския и еврейския народ е изградено от силни личности като Димитър Пешев, българските народни представители и митрополитите Стефан и Кирил, които през 1943 г. спасиха еврейската общност в България, отбеляза още държавният глава.
Росен Плевнелиев посочи, че страната ни ще продължи да насърчава израелски компании да инвестират в развитието на сектора на високите технологии у нас, в производството на храни и в туризма.
Ходът на разследването на атентата в Бургас през 2012 г., при който загинаха пет израелски и един български гражданин, също беше обсъден по време на срещата. "Видяхме, че тероризмът няма граници и може да засегне всяка държава", каза Росен Плевнелиев.
Президентът посочи, че България ще работи за по-тясна интеграция с демократичните страни и за споделяне на информация, която да предотврати подобни актове на насилие в бъдеще.
В срещата участваха представители на Лигата срещу поругаването, Б'ней Б'рит Интернешънъл, Американският еврейски комитет, Световният еврейски конгрес и други.