Ключови представители на Кремъл започнаха да успокояват своята реторика относно използването на ядрени оръжия в началото на ноември. На 2 ноември руското Министерство на външните работи (МВнР) публикува изявление относно "предотвратяването на ядрена война", в което се посочва, че Русия "стриктно и последователно се ръководи от постулата за недопустимост на ядрена война, в която не може да има победители и които никога не трябва да бъдат отприщвани." Руското МВнР също така заяви, че се ангажира с намаляването и ограничаването на ядрените оръжия.
Това пишат от "Института за изследване на войната" (ISW) в редовната си сводка. За последния си анализ от там уточняват, че този път представят съкратена актуализация на кампанията днес, 6 ноември.
Руският президент Владимир Путин заяви на 27 октомври, че Русия няма нужда да използва ядрени оръжия срещу Украйна и твърди, че Русия никога не е обсъждала възможността за използване на ядрени оръжия, а само "намеква за изявленията, направени от лидерите на западните страни".
Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев по същия начин все повече смекчава огнената ядрена реторика, която използва през октомври, и сега се фокусира върху насърчаването на руското единство във войната в Украйна.
Началникът на украинското Главно военно разузнавателно управление (ГУР) Кирило Буданов заяви на 24 октомври, че руската ядрена заплаха е останала на същото ниво дори преди началото на войната. Кремъл също ескалира ядрената си реторика след руските военни неуспехи в Харковска област и по време на украинските контраофанзиви в Лиман и северен Херсонски регион в началото на октомври. Кремъл вероятно е продължил слабо завоалираните си ядрени заплахи, за да се отклони от техните военни и мобилизационни проблеми и да сплаши западните партньори на Украйна.
Промяната показва, че властите в Москва са наясно с последиците. Няма данни за промяна при руските ядрени оръжия.
Заповедта за анексиране на украински територии от Путин вероятно вече е проблем, предизвикал разрив в Кремъл.
Китай може също да е изиграл роля в оказването на натиск върху Кремъл да намали ядрените си заплахи. Китайският президент Си Дзинпин заяви на 4 ноември, че "международната общност трябва съвместно да се противопостави на използването или заплахите за използване на ядрени оръжия, да се застъпва за това, че ядрените оръжия не трябва да се използват и не трябва да се водят ядрени войни, за да се предотврати ядрена криза в Евразия."
Китайският министър на отбраната Уей Фенге вероятно е изразил подобна идея на Шойгу по време на разговора им на 26 октомври.
Кремъл обаче може да използва подобни заплахи в опит да подтикне Съединените щати и техните съюзници да оказват натиск върху Украйна да преговаря, но за момента Киев не показва признаци на страх от ядрена Русия.
Както ISW писа на 30 септември, "Украйна и нейните международни поддръжници ясно дадоха да се разбере, че няма да приемат преговори с оръжие и няма да се откажат от суверенното право на Украйна върху нейните територии."
Съединените щати и техните съюзници не трябва да подкопават постоянната отдаденост на Украйна да си върне цялата окупирана от Русия територия и да спре геноцидната инвазия на Русия.