Все повече руски граждани бягат през границите с Грузия и Казахстан, свидетелстват членове на руски опозоционни организации, които живеят у нас. Те смятат, че войната с Украйна е братоубийствен конфликт и оказват помощ на всеки, който иска да напусне Русия, за да избегне частичната мобилизация.
С трима от тези опозиционни активисти, както се определят самите те, се срещна нашият репортер Александър Марков.
Александър и Петър Таневи са братя. Баща им е българин, майка им - рускиня. През февруари напускат Русия. Сега са опозиционни активисти. И помагат на всеки, който иска да напусне Русия.
"За мен това е огромна трагедия, никой не вярваше, че ще почне войната, както никой не вярваше, че ще започне мобилизацията", казва пред БНТ Александър Танев, член на обществено движение "За свободна Русия".
Александър получил съобщение да се яви в местната Военна комисия, за да проверят годността му. Негови приятели напускат сега Русия и отиват в Казахстан и Грузия.
"Приемат ги просто в някакъв кинотеатър, хората да преспят поне там, защото те бягат, както бягат укаринците, пак без нищо, с каквото си имат, бягат хората и пресичат границата с тротинетки. Защото просто колите стоят по 40 часа и като не могат да издържат, взимаш си колело, взимаш си тротинетка и пресичаш, както можеш4, казва Танев.
За Петър, братът на Александър, войната с Украйна и последвалата сега мобилизация са най-големите трагедии за Русия в най-ново време.
"Това е престъпление, защото... Руснаците казват така - Не един дет, тоест дядо, Путин му викат дядо: “Ни один дед не имеет права решать судьбу молодых людей.”. Нито един дядо няма право да лишава съдбите на младите хора", казва Петър Танев, руски опозиционен активист, "За свободна Русия".
Денят, в който беше обявена частичната мобилизация, е като 24-и февруари, казва Анна Стоева, която има българско и руско гражданство. Това е решителният момент за руснаците.
"Това наистина е моментът, в който, моментът - аз съм извън политиката, аз не се интересувам от политика, аз съм вкъщи безопасно на дивана, приключи за всички руснаци и войната дойде в техните домове и се видя илюзията на това, да си неутрален срещу един диктатор", казва Анна Стоева, документалист и активист.
Според Анна и информацията, която получава, мобилизацията не е частична.
"Първата вълна на тая мобилизация те търсят 300 000 човека. Технически са им дали някакви параметри да имат военни специалности, да са служили, но практически тия параметри не се изпълняват. Органите по регионите търсят да си запълнят съответната квота, знаейки, че ще има втора и трета вълна, общата цифра, за която се говори, 1,2 млн. до края на годината, което е огромно число, това значи, че няма да има незасегнато семейство в Русия и това, също така, значи, че следващата седмица-две са ключови, за да се види наистина дали както в Дагестан в момента има протести и хората не се отказват независимо от супер жестокото им размазване на тези протести, ще видим какво ще се случи, защото сега е моментът на хората да осъзнаят, че ги изпращат на смърт", казва Анна Стоева.
Новините, които Анна получава от Русия, са стряскащи.
"В този момент, особено на по-бедните региони, им се чука по вратите и техните мъже се качват на автобуси. Какво ще се случи, никой не може да каже. В момента вече има спуснати списъци към всички летища за мъже от призивни списъци, които да не ги пускат да излизат, но на 28-и се очаква затваряне на цялата граница за мъже в призивна възраст", казва тя.
За Анна всеки ден от тази война е заплатен с огромни човешки жертви. И от двете страни. Два народа и две страни, които, по думите ѝ, са свързани роднински, чрез бракове, приятелства и история. Дядото на Анна е украинец, а майка ѝ е рускиня.