Руският историк Юрий Дмитриев, специалист по проучване на сталинските репресии, беше осъден днес на 15 години затвор за сексуално насилие над дете, по дело, което според привържениците му, е било политическо, предаде Франс прес.
Осъждането на този член на НПО "Мемориал" - правозащитна организация, пазител на паметта на жертвите на ГУЛАГ, е първото от три съдебни произнасяния в рамките на три дни, които може да доведат до закриването й тази седмица.
В Телеграм "Мемориал" съобщи, че Дмитриев е получил 15-годишна присъда.
Настоящата присъда увеличава с две години предишна, постановена през 2020 г. по същото дело, смятано от привържениците на историка за репресивна мярка заради проучванията на Дмитриев на смъртоносните чистки от съветската епоха.
Осъдителната присъда беше постановена от съд в град Петрозаводск, столицата на руската автономна република Карелия, където Дмитриев оглавяваше клон на "Мемориал".
Тази НПО, която е стълб на руското гражданско общество от разпадането на СССР, е обект на две съдебни дела за разпускането й, които трябва да се гледат утре в вдругиден.
Дмитриев беше арестуван и обвинен през 2016 г. по обвинения в детска порнография, защото имаше голи снимки на осиновената си дъщеря.
Тогава той обясни, че снимките са били правени с цел да се проследи израстването на момичето и през 2018 г. беше оправдан. Впоследствие обаче имаше преразглеждане на присъдата му и Дмитриев беше осъден на 13 години затвор, които днес бяха увеличени на 15.
Според много НПО, Дмитриев плаща за изследванията си за мащаба на сталинските репресии. Те са страница от историята, чието значение Кремъл се опитва да омаловажи, защото е в разрез с официалното становище за героизма и величието на Русия, наследничка на СССР, отбелязва АФП.
Дмитриев посвети десетилетия на установяване на местата на масови гробове и на ексхумация на останките на жертви на сталинските репресии.
При управлението на президента на Русия Владимир Путин, който е бивш офицер от КГБ, организацията - наследник на политическата полиция по времето на Ленин и Сталин, достъпът до държавните архиви по тези въпроси беше значително ограничен, а самоличността на извършителите на чистките беше засекретена.