Русия продължава усилията за връщане на изнесените капитали в страната

Бизнесомбудсманът на Русия Борис Титов, потенциален кандидат за президентския пост на изборите през март, разговаря в събота в Лондон с 25-30 бизнесмени, които се укриват от руското правосъдие, за да обсъди възможността да се завърнат в родината, пише "РБК".

Вестникът се позовава на двама участници в срещата, според които Титов предупредил, че без Владимир Путин всичко ще бъде по-лошо, но същевременно лобирал и за своята Партия на растежа, която го излъчи за кандидат-президент. Омбудсманът е потвърдил пред изданието, че според него без Путин Русия би била застрашена от украински сценарий.

Според политолози Титов изпълнява ролята на посредник за нормализиране на отношенията между руските бизнесмени в чужбина и властта в Москва. Омбудсманът е убеден, че икономическите спорове "трябва да бъдат решавани не в полето на наказателното, а единствено в полето на гражданското право", посочва всекидневникът.

Действията на Титов се вписват в курса на Кремъл към национализация на елитите, коментира анализаторът Дмитрий Фетисов. Според него Москва ще прави всичко възможно, за да върне в родината руските капитали - предвид предположението, че непубликуваната част от т. нар. кремълски списък съдържа данни за активите на руския елит в чужбина.
Публикуваният на 30 януари доклад на американското министерство на финансите включва над 200 души - практически цялото федерално ръководство на Русия и голяма част от бизнес елита. Според Вашингтон тези хора са натрупали богатство или са получили власт заради връзките си с президента Владимир Путин. По думите на Фетисов Кремъл се стреми да върне руските капитали в Русия, за да избегне натиск върху едрия бизнес от страна на Запада, особено на фона на евентуално втвърдяване на антируските санкции. Според него Титов разбира това или действа "по молба директно от Кремъл".

Санкциите намалиха възможността за привличане на западни пари в руската икономика, затова Москва е принудена да създава условия за връщане на капиталите в страната, добавя наблюдателят Андрей Орлов. Според него руските власти може би са предложили на Титов да мотивира предприемачите бегълци с гаранции, че ще останат на свобода, ако се върнат в Русия заедно с инвестициите.

Впрочем Орлов смята, че Титов няма ресурси, за да подпомогне избягалите в Лондон едри бизнесмени. "Преди изборите обаче той трябва да повдига теми, способни да грабнат избирателите. Титов не предизвиква алергия на Запад, а политическите и бизнес елити във Великобритания го смятат за държавен служител, с когото може да се работи. Той може да стане един вид канал за комуникация между двете страни", разсъждава експертът.

Руският съюз на индустриалците и предприемачите не е доволен от предстоящото смекчаване на изискванията в антитерористичното законодателство, предвидено от министерството на съобщенията и комуникациите, пише "Комерсант".

Т. нар. Закон Яровая, приет миналата година, задължава онлайн фирмите, действащи в страната - руски и чуждестранни, от 1 януари т. г. да пазят данните на потребителите си от Русия и да ги предоставят на властите при поискване. Основните руски мобилни оператори заявяват, че разходите на телекомите за съхранение на трафика ще достигнат 2,2 трилиона рубли.

Бизнесът твърди според "Комерсант", че дори след очакваното смекчаване изискванията все едно ще оскъпят комуникационните услуги с 12 до 90 на сто и ще погълнат бюджета на операторите, предназначен за инвестиции. Експерти предлагат да се намалят още повече изискванията за срокове и обеми, в които да се пазят данните. Също и поетапно осъществяване на закона до 2022 г., включително по територии, за да се намали натоварването на руските електроснабдителни мрежи.

"Огромните центрове за съхраняване на данни, които тепърва ще се строят, ще консумират несъпоставимо по-големи количества ток от сегашните", смята Ирина Левова, експерт от ресорна работна група към руското правителство. Президентът на "ЕР-Телеком Холдинг" Андрей Кузяев отбелязва напредък в преговорите и изразява надежда, че бизнесът и властта "ще успеят да стигнат до компромис и да намерят баланса между държавната сигурност и развитието на дигиталната икономика".