Алексей Навални и революцията на младите

Колкото и безумно смел да изглежда от дистанция, руският опозиционер и любимец на западните медии Алексей Навални е противоречива личност в руската политика.

От една страна, той от години изобличава неудобни за властта практики, организира протести срещу партията на Путин, а наскоро насочи публичното внимание към сериозните корупционни зависимости на премиера Дмитрий Медведев с 50-минутния филм „Он вам не димон“ (“Tой не ви е Димон“ - бел. ред. - игра на думи за „параван“, каквото е общото мнение за Медведев сред руското общество).

От друга страна, Навални не е прокуден дисидент зад граница, не е политически затворник като Михаил Ходорковски, а честите му влизания и излизания от затвора ясно показват, че все пак Кремъл гледа на него като на „необходимата опозиция“.

Просто от време на време трябва да се чува и „друг глас“ - по стара привичка, останала още от времето на „полезните идиоти“ в СССР и целия Източен блок.

Но Навални не е толкова безобиден, колкото изглежда. Той използва социалните мрежи през няколко профила чрез разбираем, прям език и чрез своя „Фонд за борба с корупцията“ редовно изобличава порочния руски модел, при който шепа олигарси държат огромното богатство на страната.

Неговите послания достигат и влияят на най-взривоопасната и потенциално активна политически група – младите хора, учениците, студентите. Това е поколение, израснало напълно под крилото на великодържеца Путин и откърмено с патриотизъм и шовинизъм под девиза „Сами срещу всички в света“. Този девиз не пълни нито хладилника, нито джоба.

Последните антиправителствени протести доведоха до батални сцени между граждани и полиция и до над 800 ареста в Москва и Санкт Петербург. Макар и отново потушени, те разкриват ключовата силна страна на Навални:

Безпрецедентното включване на младите в протестните акции.

Анализатори определиха последните събития като „протест на гимназистите“ и „събуждане на младите“, които не се влияят от държавната телевизия и троловете в социалните мрежи. Под угрозата, че ще бъдат арестувани или бити от полицията, пред унижението да не използват мегафони и екрани, така че да бъдат заглушени, свежа вълна недоволни заля столичния център, за да каже: „Не на корупцията“.

Самият Навални беше задържан на излизане от дома си, но това сякаш не разколеба, а напротив – още повече засили демонстрацията.

Активността на младите руснаци е процес, който не се появява от нищото.

Най-вече млади хора, например, протестираха в защита на жените и срещу закона, който декримирализира домашното насилие и предвижда глоба при побой, както и затвор при „рецидив“ в рамките на една година.

Хората до 25-годишна възраст имат различни причини да се политизират – някои се борят за права и правила, други са разочаровани от икономическата криза и не виждат шансове за реализация, трети просто искат да живеят в нормална държава, където не те облъчват с пропаганда и да не е толкова важно чия роднина или любовница си.

В последвалите пет години провеждането на многолюдни демонстрации срещу Кремъл изглеждаше немислимо, още повече че руският закон ограничава струпването на едно място до 5000 души. Убийството на опозиционера Борис Немцов допълнително подейства като предупреждение към опозиционерите и техните поддръжници какво се случва, ако не „навеждат глава“ и показват несъгласие.

И така до 12 юни, Деня на Русия, когато мълчанието се отпуши в над 180 града.

Събитията напомниха за масовите протести от есента на 2011-та и особено за този на 6 май 2012-та година, непосредствено преди Владимир Путин отново да седне в президентския стол. Тогава недоволството избухна срещу политическия монопол на режима, срещу нечестните избори и нагласените листи, но протестът така и не получи силен отзвук в провинцията.

Отговорът на властите беше аналогичен и сега - полицейска сила, медийно затъмнение и обвинения, че протестиращите са платени „либерали“, които нарочно провокират насилие и разпалват „оранжева революция“ по украински сценарий...

Активизирането на полицейската и пропагандна машина в толкова голям мащаб показва само едно:

Темата „корупцията по високите етажи на властта“ е подбрана от Навални много добре.

Това е универсална тема, която обединява големия град и провинцията, подрастващите и възрастните, интелектуалните и хората с ниско образование. Посланията на блогъра представляват заплаха за Кремъл, защото фокусират погледите върху вътрешната политика и прояждането й от зависимости и сенчести интереси.

Русия се впуска в скъпи външнополитически авантюри, за да разсее вниманието на обществото от инфлацията, растящите цени и икономическите санкции, наложени от Запада след анексирането на Крим. „Връщането по право“ на украинския полуостров и руската военна намеса в Сирия вдигнаха високо рейтинга на Путин, но това далеч не означава, че обикновените руснаци живеят по-добре. Затова и Навални пита „Каква е цената, която плащаме?“

Затова и кражбата на публични пари дразни още повече.

Когато Фондът за борба с корупцията разпространи филма за Дмитрий Медведев, в който има доказателства, че той е „изпрал“ и скрил 1 милиард долара в сметки на свои приближени - руският премиер предпочете на покара ски, вместо да даде обяснения. Отново по шеговит начин преди година Путин коментира аферата Панамагейт, след като бе уличен, че е укрил 2 милиарда долара в ошфорни сметки. От Кремъл дори коментираха, че президентът бил станал жертва на „информационна атака“.

Какви са козовете на Навални?

Харизматичен, остроумен, упорит и търсещ фактите, Навални се различава от политическия елит на Русия. В началото неговата тактика беше да купува малки дялове от държавни компании, основно газови и петролни, след което да изобличава нередностите отвътре.

След като блогът му доби огромна популярност, Навални се позиционира като естествен опозиционер и лидер на младите. Той предлага т.нар. „демократичен национализъм“, който се гради върху прозрачност в управлението и пълно отърсване от путинизацията. На кметските избори в Москва преди три години блогърът финишира втори с 27% от гласовете, а догодина възнамерява да се кандидатира за президент.

Макар шансовете да пребори Путин да са в сферата на фантастиката, Навални упорито отказва да се ограничи само с разследвания за злоупотреби. Той отказва да бъде просто една говореща глава срещу статуквото, а иска да го разбие отвътре. Затова той остава малката птичка, от която се очаква да донесе гигантската руска „пролет“. Или поне да се опита.

Автор: Марина Стоименова