Президентът на Русия Владимир Путин започна вчера радикална реформа в правоохранителните органи, пише "Комерсант".
Федералната миграционна служба и службата за контрол на наркотиците бяха върнати в състава на МВР, а вътрешните войски на министерството - преобразувани в Национална гвардия, пряко подчинена на държавния глава. Гвардията, в която бяха включени полицейските специални части и извънведомствената охрана, се нареди сред най-мощните силови структури в Русия, отбелязва вестникът. Очаква се реформата да реши няколко твърде важни задачи - да гарантира още по-успешно правния ред, да оптимизира бюджета на правоохранителната система и да премахне дублирането на функции, добавя изданието. Държавната дума посрещна с одобрение новите президентски решения, посочва то.
"В системата на МВР безспорно ще се изгради добре организирано взаимодействие между всички служби", което ще направи по-ефикасна дейността на миграционните органи и борбата с наркотрафика, убедена е Ирина Яровая от властовата партия "Единна Русия", председателка на парламентарната комисия по сигурността, цитирана в статията.
Депутатът комунист Юрий Синелников смята сливането за закономерно, но е смутен от създаването на Национална гвардия. Тя не бива да се превърне в "опрична войска", напомня той за личната дружина на руския цар Иван Грозни, прочула се с кървав терор в края на 16 век.
За главнокомандващ националната гвардия е назначен Виктор Золотов, бивш началник на президентската охрана, пише "Ведомости", цитиран от Би Би Си. "Золотов е сред най-доверените хора на Путин, неговата лоялност е извън съмнение", смята политологът Евгений Минченко. Той изтъква една от причините Русия да формира нова силова структура: "Показваме мощен юмрук, насочен срещу опитите на външни сили да дестабилизират ситуацията".
За създаването на гвардия в Русия се заговори още след събитията на Блатния площад, заявява аналитикът Алексей Макаркин, припомняйки за размириците в Москва през май 2012 г., когато избухна протест срещу връщането на Владимир Путин в Кремъл. Днес въпросът не опира толкова до предстоящите наесен парламентарни избори, "колкото до неутешителните социално-икономически прогнози, които може да предизвикат социални протести", твърди той.