Посланието на Владимир Путин до Федералното събрание (двете камари на парламента) излезе кратко и кухо откъм идеи. Така окачествява "Ведомости" тазгодишната реч на руския президент.
Когато най-важно е да се мобилизира страната, странно е да се говори за реформи или иновации, или пък инвестиции, забелязва вестникът. Останалите части от посланието според него са били доста шаблонни. "Ведомости" не изключва възможността постепенно да секва идейният резерв, от който черпят авторите на президентското послание. "Това директно следва от постоянното стесняване на вътрешнополитическото пространство - през последните години са издигнати множество идеологически граници, а няма кой да произвежда нови идеи, но всъщност няма и нужда от тях", коментира изданието.
Руският лидер не критикува пряко Запада в речта си, защото не иска някой в тези страни да каже, че Путин е настроен срещу Запада и не бива да се действа в обща коалиция с него, твърди Матю Брайза, директор на международния център за отбранителни изследвания в Естония. "Това бе твърде умно - защото излиза, че конфронтация няма и по въпроса за Сирия Путин формално работи задружно със Запада", цитира го всекидневникът в друга статия на същата тема.
Президентската реч бе "послание на един загрижен човек", "сблъскал се с икономическата реалност и ниското качество на държавно управление" в Русия, пише в заглавие "Независимая газета". Путин е принуден да седи на няколко стола едновременно. Стремежът му е годишният бюджетен дефицит да не надхвърля 3 процента, дори ако доходите са по-малко от очакваните. Не се знае обаче откъде да отреже за целта. Путин не може да свие подкрепата за персонала в големите държавни предприятия, защото има риск да изгуби електорат. Не иска и да орязва социалните гаранции, защото избирателите му разчитат примерно на безплатно здравеопазване. Не може и да вдигне данъците на предприемачите, защото само бизнесът теоретично е способен да спаси руската икономика. Да склони на отстъпки пред Запада и да отвори за Русия достъп до финанси от чужбина също е трудно за Путин - отстъплението не му е навик, разсъждава вестникът.
"Руският президент се е сблъскал не само с икономическите реалности, но и с реалностите на държавното управление, в които той, разполагайки де факто с цялата власт, не може да действа ефективно и не знае как да промени ситуацията", заключава "Независимая газета". "Цялото послание фактически бе посветено на една тема: независимо от кризата и санкциите, ние се развиваме. То бе сигнал за населението, че не става нищо страшно", заявява пред "Новая газета" политологът Алексей Макаркин.
"Доста спокоен, уверен тон, никакви извънредни мерки. Вдигнаха се акциите на премиера Дмитрий Медведев: Путин лично му благодари за дейността в демографската сфера - след такива думи човек не го пращат в оставка", отбелязва наблюдателят Евгений Минченко. "В посланието ги нямаше ритуалните обвинения срещу "петата колона". Това естествено не значи, че няма да се затягат гайките", посочва правозащитникът Леонид Гозман.
"С такава риторика и лични обвинения срещу турския президент Реджеп Ердоган, че едната му ръка е оцапана с петрол, другата - с кръв, няма как да разчитаме на разведряване и връщане към нормалния диалог с Турция", предупреждава по повод друг момент от посланието на Путин аналитикът Фьодор Лукянов. Русия няма да забрави никога свалянето на руския военен самолет на 24 ноември над сирийската граница и турците ще съжаляват за стореното, заяви вчера руският лидер и нарече това съучастие с терористите. Той обвини Анкара, че е подкрепяла и бунтовниците в Северен Кавказ през 90-те; напомни и обвиненията на руската армия срещу президента Ердоган и неговото семейство, че са "съучастници" в трафик на петрол с групировката "Ислямска държава".
"Ще припомняме неведнъж и занапред какво са направили турците. И те неведнъж ще съжалят за стореното. Знаем какво трябва да направим", цитира "Комерсант" думи на Путин. "Президентът обаче не сподели какво знае. Явно е нещо такова, че по-добре да не го знаем", добавя кореспондентът на "Комерсант".