В Северния ледовит океан към средата на XXI век може да не остане лед, съобщи за ТАСС ръководителят на отдела за изследване на климата към Държавния институт по хидрология Олег Анисимов.
"По редица причини промените в климата в Арктика протичат по-интензивно и бързо, отколкото в други райони. Намаляват ледената и снежната покривка, които изпълняват защитна функция. Във връзка с това към средата на века Северният ледовит океан може напълно да се освободи от лед", обяснява Анисимов.
През последната година минималната площ на морския лед се е съкратила средно с от 5,4 до 5,3 млн. кв. км. За последните 10 години ледовете в Арктика са намалели с 13,7 %. Топенето на ледовете може да освободи Северния морски път, но навигацията по него може да се затрудни заради частите от ледниците, които попадат в проливите, пише inews.bg.
Сред негативните последици от затоплянето са промените в руслото на реките и водните ресурси, което ще доведе до изменение на ареала и числеността на различните видове животни и растения, на добивите. Ще се засили ерозията на бреговете на арктическите морета, който ще окаже влияние върху бреговата инфраструктура.
Затоплянето ще се отрази неблагоприятно и върху здравето на хората. Ще се създадат благоприятни условия за размножаването на патогенни вируси и инфекции.
"Промените в климата се извършват скокообразно, а не постепенно. А това води до процеси като бързото изменение на биома, тоест до пълна промяна на видовия състав на растенията, който не е характерен за една или друга зона" - казва Анисимов.
Той предупреждава за увеличаване броя на наводненията.Сред основните причини за затоплянето ученият поставя техногенните фактори. В Якутия например през последните 100 години температурите са се увеличили с 3,5 градуса, което ръководителят на отдела за изследване на климата към Държавния институт по хидрология, определя като много.