Таванът на цените на електроенергията изключително силно изкривява пазарната структура - насърчава покупката на краткосрочна основа, вместо пазарът да се насочи към по-дългосрочни договори. Това каза главният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков на кръгла маса "Пътят през енергийната криза: реакцията на България спрямо нарастващите цени и перспективи за новия дизайн на пазара на електроенергия на ЕС", която се провежда днес в хотел "Милениум" в София.
Стайков припомни, че през 2020 г. структурата на пазара в България е била от една трета краткосрочни и две трети двустранни договори с дългосрочен характер. Тази структура се променя значително и през 2023 г. вече само около 20 процента от електроенергията се търгува по двустранни договори, като дори продължителността на тези договори значително е намаляла. Икономистът посочи, че голямата част от енергията вече се продава само на пазар "ден напред", защото потребителите имат гаранция, че каквото и да става, това е максималната цена, която те ще платят.
Той добави, че в началото на кризата първоначално в България разликата между пазарните цени на електроенергията и на тавана на цените е сравнително малка и помощта не представлява сериозна намеса на пазара, но след средата на 2021 г. става изключително голяма.
В сравнение с останалите страни от Европейския съюз България действа изключително бързо да въведе помощ за цените на електроенергията, допълни Стайков. Помощта в България има максимален обхват - тя включва абсолютно всички търговски участници. "Помощта е разпиляна към абсолютно всички пазарни участници, без абсолютно никаква оценка за необходимост и размер. Нямаше фокусиран подход", заяви Стайков. Според него, ако в началото това е имало някаква логика, защото ситуацията бе шокова, то впоследствие е могло да се направи някаква корекция. Освен това размерът на помощта в България е изключително висок.
"Дори само да вземем трите месеца през есента на 2021 г., цялата помощ, която е отпусната като размер през тези три месеца, се равнява на същата помощ, която дружествата получават през 2023 г.", коментира Стайков. Освен това е имало ежемесечни промени по самия механизъм, което е създало усещане, че правителството е смятало, че това е нещо временно, въпреки че е било ясно, че тази ситуация ще продължи по-дълго време. Това по думите му е създало допълнителна несигурност на пазара.
В страните, които въвеждат помощи без каквито и да било елементи на влияние върху потреблението или ангажименти за енергийни спестявания, това не води до намаляване на потреблението, каза още Стайков. Той посочи, че в България примерът е точно такъв. "Логиката е, че когато имате високи цени, това сигнализира, че на пазара има недостиг на нещо. Когато има недостиг на нещо, нормалното поведение е поне малко потреблението да се адаптира към тази ситуация, но както се вижда с тавана на цените, при нас ефектът е точно обратният", коментира главният икономист в Института за енергиен мениджмънт.