Над една трета от латвийците нехаят за евровота, сочат социологическите проучвания в балтийската република три дни преди същинското гласуване за състава на новия Европейски парламент в събота.
Според представителната извадка в допитването, направено от социологическата агенция СКДС по поръчка на латвийската национална телевизия ЛТВ, 17,2% от анкетираните са заявили, категорично няма да гласуват.
19,2 процента от гражданите на Латвия още не са решили дали въобще да дадат своя вот. Така общият процент на онези, които може да не дадат своя глас на изборите в събота, 8 юни, става 36,4.
Днес е вторият от трите дни за предварително гласуване. Избирателните секции в страната са 945, избирателният район е един, тоест гласоподавателите могат да гласуват навсякъде.
Днес секциите ще са отворени между 16:00 и 20:00 ч. местно време (също и българско). Утре те ще работят от 13:00 до 18:00 ч. Секциите за евроизборите в страната са 945.
В първия ден от предварителното гласуване - понеделник, 3 юни, вота си дадоха 13 127 души, или 0,85 процента от населението на балтийската държава. Най-активни тогава бяха гласоподавателите в столицата Рига - 4514 души. Бюлетините няма да се отварят до приключването на работата в секциите на основния ден за гласуване - 8 юни, когато ще започне общо преброяване, уточняват от Централната избирателна комисия на Латвия.
Социолозите очакват името на бившия премиер и министър на външните работи на страната Кришанис Каринш да е най-задраскваното в бюлетините на тези евроизбори. В Латвия все още се гласува само и единствено с хартиени бюлетини, като предпочитаният кандидат във всяка листа се отмята в съответното квадратче срещу името му, а този, когото хората със сигурност не искат да видят в състава на новия европарламент, се задрасква с химикалка от край до край.
По този параграф "фаворит" е именно Каринш. До август миналата година той беше министър-председател на правителство на трипартийна коалиция, включваща десноцентристката му партия „Ново единство" заедно с националистите от Националното обединение и центристката партия „Обединена листа".
Впоследствие Каринш стана министър на външните работи в правителството на настоящата министър-председателка Евика Силиня, но през април тази година подаде оставка и от този пост. Той е под номер 2 в листата на десницентристката либералноконсервативна партия "Ново единство", като водач е изпълнителният заместник-председател на ЕК - Валдис Домбровскис. Тя дълги години бе най-популярната в Латвия, но сега изостава от коалицията Национална обединение, предвождана от Робертс Зиле.
"Хората са настроени масово срещу Каринш. Моята майка например симпатизира на "Ново единство", но е решена да задраска неговото име", казва за БТА редакторката във втория по популярност телевизонен канал в Латвия след националната телевизия ЛТВ - ТВ24, Лелде Вейнберга.
Според последните социологически проучвания води дясната националистическа консервативна коалиция Национално обединение, чието пълно име е "Всичко за Латвия! – Отечество и свобода/ДННЛ" и чието лице е Робертс Зиле.
Делът на популярността на Зиле и неговите съратници се движи в рамките на 11-те процента. Партията на Домбровскис и Каринш върви втора със средно 8 процента от намеренията на гласоподателите в различните времеви периоди на допитванията. В новия европарламент Латвия ще има девет депутатски мандата, с един повече от досега, като според прогнозите Националното обединение има шанс за три места, а "Ново единство" може да остане с едно.
Минималната възраст за гласуване в Латвия е 18 години, като вотът не е задължителен. Избирателният праг за партиите е 5 процента. Минимална възраст за кандидатиране за евродепутат е 21 години. Може да се кандидатират както граждани на Латвия, така и граждани на страни от Европейския съюз, които са със статут на пребиваващи в Република Латвия.
В момента трима са евродепутатите от „Единство“ (влиза в структурата на „Ново единство“), част от групата в ЕП на Европейската народна партия. По един депутат има от Социалдемократическата партия „Съгласие“ и „Чест да служим на Рига“ (част от групата в ЕП на Прогресивния алианс на социалистите и демократите), „За развитието на Латвия“ (част от групата в ЕП на „Обнови Европа“), Националното обединение „Всичко за Латвия! – Отечество и свобода/ДННЛ“ (част от групата в ЕП на „Европейски консерватори и реформисти“) и Латвийския руски съюз, който не принадлежи към група в ЕП.