Руските сили в нощта на 7 срещу 8 май проведоха мащабни удари с ракети и безпилотници, насочени украинската енергийна инфраструктура. Така продължиха да използват влошената противовъздушната отбрана на Украйна преди пристигането на отдавна очакваната военна помощ от САЩ и Запада. Командващият украинските военновъздушни сили генерал-лейтенант Микола Олешчук съобщи на 8 май, че руските сили са изстреляли 21 дрона Shahed-136/131 и 55 ракети. Уточнява се, че сред ракетите има 45 крилати ракети Kh-101/555, четири крилати ракети с морско изстрелване "Калибър", две балистични Искандер-М ракети, балистична ракета "Искандер-К", две крилати ракети Х-59/69 и аеробалистична ракета Х-47 "Кинжал".
Олешчук съобщи, че украинските сили са прехванали 33 крилати ракети Х-101/555, четирите крилати ракети "Калибър", двете крилати ракети Х-59/69 и 20 "Шахед-а".
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
Украинският министър на енергетиката Герман Галущенко съобщи, че руските сили са ударили съоръжения за производство и пренос на електроенергия в Полтавска, Кировоградска, Запорожка, Лвовска, Ивано-Франковска и Виницкая области.
Най-големият украински частен енергиен оператор DTEK съобщи, че руските сили са атакували три топлоелектрически централи (ТЕЦ) в Украйна и са повредили сериозно оборудването им.
Говорителят на украинския държавен електропреносен оператор "Укренерго" Мария Цатурян заяви, че регионалните енергийни власти са принудени да въведат режими във всички области в Украйна поради недостиг на енергия. Тя предупреди, че контролният център ще въвежда аварини прекъсвания в цяла Украйна, ако потреблението продължи да расте вечер.
Украинският държавен железопътен оператор "Укрзализниця" съобщи, че руските сили също така са атакували железопътната инфраструктура в Херсонска област. Това принуждава железопътните администратори да намалят влаковете по маршрутите Киев-Херсон и Киев-Николаев.
Руското министерство на отбраната (МО) твърди, че е атакувало енергийни съоръжения и отбранителни промишлени предприятия, за да намали способността на Украйна да произвежда военни материали и да прехвърли западни материали на фронтовата линия.
Това е петият мащабен удар, насочен към украинската енергийна инфраструктура от 22 март 2024 г. Руските сили вероятно ще продължат да ги извършват.
Грузинската служба за държавна сигурност използва стандартни информационни операции на Кремъл към грузинци, протестиращи срещу законопроекта за "чуждестранните агенти". Службата заяви на 8 май, че "определени групи хора", финансирани от чужди държави, партийни лидери и неправителствени организации (НПО), се опитват да организират провокации на протестите.
Тя твърди, че грузински граждани, живеещи в чужбина, особено тези, които се бият в Украйна, планират да извършат актове на насилие срещу грузинските органи на реда и да блокират и подпалят правителствени сгради. Предполагаемите провокатори се опитват да предизвикат безредици и хаос, "майданизация" и че тези методи са били използвани за организиране на "цветни революции". Препратките към революцията на Евромайдана в Украйна през 2014 г., която изгони приятелски настроения към Русия президент на Украйна Виктор Янукович, и към цветните революции - опити за демократизация в постсъветските страни - отразяват шаблонната руска реторика. Тя се опитва да обвини Запада за подстрекаване и насочване на възприеманите като антируски протести. Целта е да се обявят призивите за демократизация за нелегитимни.
Подобни твърдения бяха направени през септември 2023 г.
Участниците в "Грузинска мечта" вероятно възнамеряват целенасочено да провалят дългосрочните усилия на Грузия за евроатлантическа интеграция, което играе роля в продължаващите руски хибридни операции.
Усилията на Армения да се дистанцира от Русия все повече принуждават Кремъл да признае проблемите в двустранните отношения. Руският президент Владимир Путин и арменският премиер Никол Пашинян се срещнаха в Москва на 8 май след среща на Евразийския икономически съюз (ЕАИС).
Путин заяви, че руско-арменските двустранни отношения се "развиват успешно", но отбеляза, че има "въпроси" относно сигурността в Южен Кавказ, които двамата ще обсъдят на четири очи. Пашинян заяви, че "са се натрупали въпроси, които трябва да бъдат обсъдени", откакто двамата се срещнаха през декември 2023 г. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че има "проблемни въпроси" в двустранните отношения в отговор на въпрос колко трудна ще бъде срещата, но заяви, че и Путин, и Пашинян са склонни да обсъждат тези въпроси.
Песков заяви, че Русия е "по-скоро оптимистично настроена" за бъдещето на двустранните отношения. Песков и Путин преди това публично се опитаха да омаловажат напрежението в руско-арменските отношения, въпреки че руският външен министър Сергей Лавров направи няколко откровени оценки на влошаващите се отношения и отправи публични заплахи срещу Армения през последните месеци.
Говорителят на арменското министерство на външните работи (МВнР) Ани Бадалян каза пред Radar Armenia на 7 май, че Армения няма да участва в бюджета на водената от Русия Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС) през 2024 г. Неназован източник от ОДКС каза на ТАСС от Кремъл, че ОДКС е запознат с решението на Армения, но отбеляза, че Армения остава член на ОДКС.
Решението на Армения да спре да финансира дейностите на ОДКС е последното от поредица решения за отклоняване от ръководените от Русия политически организации и организации за сигурност, включително продължаване на все по-номиналното участие на Армения в ОДКС през последните осем месеца.
Премиерът на Литва Ингрида Шимоните заяви, че правителството е дало разрешение да се изпращат войски в Украйна за тренировъчни мисии в бъдеще.
Шимоните заяви по време на интервю за Financial Times (FT), публикувано на 8 май, че Украйна не е поискала литовски войски. Отбеляза, че Русия вероятно ще приеме разполагането на литовски войски в Украйна като провокация. Шимоните заяви, че ако Европа разглеждаше само отговора на Русия на помощта с жива сила и материали за Украйна, Европа нямаше да изпрати нищо и заяви, че "всяка втора седмица чувате, че някой ще бъде атакуван с ядрени бомби от Русия". Френският президент Еманюел Макрон призова Европа да изгради стратегическа концепция за "надеждна европейска отбрана" по време на реч на 25 април и преди това призова Запада да не "изключва" възможността за изпращане на западни войски в Украйна в бъдеще.