Близки и приятели продължават да страдат и да търсят справедливост за двамата български граждани и невръстните им деца, които загинаха в умишлен пожар в германския град Солинген преди 10-на дни.
В пламъците живота си губят 39-годишния Кънчо, съпругата му Катя на 29 години и двете им малки деца - двегодишната Галя и Емили, която е била бебе само на шест месеца. Български мюсюлмани от турски произход.
Властите в Германия са категорични - става въпрос за умишлен палеж. Освен загиналото семейство, в болница са откарани други девет обитатели на същата сграда.
Къчно и Галя Жилови били в Германия само от няколко седмици. Те успяват да намерят подслон с децата си в жилище на таванския етаж в сграда в Солинген. Сградата е известна с това, че е обитавана предимно от мигранти. И пожарите там не са рядкост, отбелязва германският вестник Билд.
По-миналата неделя четиримата били на гости при роднини в близкия град Гелзенкирхен. Прекарали си безгрижно - вкусна храна, приятни разговори и много забавления. Отхвърлили поканата на братовчедите си да останат да пренощуват там - нещо, което е щяло да спаси живота им.
Вечерта докато сградата e притихнала и всички спят, в коридора е разпръсната запалителна течност и подпален огън. Дървеното стълбище бързо е обхванато от пламъци. Докато се активира алармата за пожар, пътят за бягство на семействата на третия етаж и на тавана вече е блокиран, пише Дойче веле.
На третия етаж било настанено друго българско семейство, което в апогея на пожара нямало друг изход, освен да скочи от прозорците, разказват свидетели пред Дойче Веле. Бащата с дете в ръце паднал върху покрива на паркиран автомобил, а майката - на тротоара. Минути преди 3 часа сутринта близките на Кънчо чуват гласа му за последен път - той звъни панически на своите братовчеди, за да търси помощ. В този момент пламъците вече са обхванали покрива на сградата.
Германските власти все още не могат да кажат кой или кои са подпалвачите. Първоначално като заподозрян е арестуван 21-годишен мъж, който отново е на свобода поради липса на доказателства.
Много турски медии в контекста на този случай напомниха за трагедията от 29 май 1993 г. в Солинген, Германия, когато четирима германски неонацисти подпалиха къщата на семейство от турски произход, в резултат на което загинаха петима души.
На този фон председателят на ДПС Делян Пеевски алармира външното ни министерство, че трябва да се намеси спешно. "Местни медии сигнализират, че съществува реален риск следите на престъплението да бъдат прикрити и виновниците да останат неразкрити и ненаказани. Затова МВнР във взаимодействие с компетентните органи трябва да предприеме незабавни действия", апелира депутатът.
Дни след смъртта на българското семейство над 700 души излязоха на траурно шествие в Солинген, а събитието беше широко отразено от германските медии. Много от мигрантите, дошли да почетат паметта на Кънчо, Катя и децата им смятат, че покушението всъщност е било срещу всички тях. И споделят, че живеят в страх, защото редовно се изправят пред враждебност заради своя произход.
Министерството на външните работи на Република България работи по случая с тежкия пожар, обявиха от институцията в събота вечерта. Генералното консулство на България във Франкфурт, посолството на страната ни в Берлин, както и почетният консул на България в провинция Северен Рейн-Вестфалия Вернер Йостмайер са в постоянен контакт с местните власти още от първите дни след трагичното събитие с цел изясняване самоличността на жертвите и обстоятелствата, довели до тяхната смърт.
Въпросът за необходимостта от бързо разследване на причините за пожара беше поставен и от посланика на България в Берлин Григор Порожанов в рамките на двустранна среща във Федералното министерство на вътрешните работи на Германия. Изразена е готовност за съдействие и по линия на полицейското сътрудничество, посочват от МВнР. Българските власти официално са получили информация за самоличността на загиналото семейство на 4 април.
Останалите пострадали при пожара български граждани са младо семейство с едно дете, като дипломатическото ни представителство е в постоянен контакт с болничното заведение, в което те се лекуват.