Решението на Международния наказателен съд (МНС) да издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин се нуждае от подкрепа, пише в редакционен материал британският в. "Гардиън".
Доста вероятно е Путин никога да не понесе отговорност за престъпленията. Самата възможност това да стане обаче, в известен смисъл придоби по-конкретни очертания, след като миналата седмица Международният наказателен съд издаде заповед за ареста му, базираща се на обвинения в депортирането на деца от Украйна в Русия.
Убедителните доказателства за депортирането на хиляди деца, които биват давани за осиновяване или изпращани в "лагери за превъзпитание", са шокиращи. Това обаче е само един от многото ужаси, които Путин причинява на Украйна. Засилват се и призивите руският президент да бъде преследван заради самото нахлуване, като за тази цел е нужно създаването на специален трибунал, тъй като Международният наказателен съд не се занимава с преследване на престъплението "агресия".
Подобни призиви се отправят отчасти защото обикновено е трудно, ако не и невъзможно, разследващите военни престъпления да докажат, че политическите ръководители са дали разрешения за извършването на престъпления по време на война. Връзката между Путин и случаите на депортиране на деца обаче, може да бъде ясно доказана. Миналия месец руският омбудсман по правата на децата Мария Лвова-Белова, за чийто арест също бе издадена заповед от МНС, се появи по телевизията и благодари на президента за това, че е "осиновила" 15-годишно момче от Мариупол. Това е началото на делото срещу Путин, но не обезателно и краят му, изтъква британското издание, цитирано от БТА.
Засега заповедта за арест е по-скоро повод за раздразнение за Путин, отколкото реална заплаха или пречка за него. Русия не е страна по Римския статут, по силата на който е създаден МНС, и не признава неговата юрисдикция. Заповедта обаче може да повлияе на възможностите на Путин да пътува, тъй като на теория страните, които признават юрисдикцията на МНС, могат да го арестуват, ако той стъпи на тяхна територия. Освен това, ако Путин падне от власт, правосъдието може да го застигне, както застигна Слободан Милошевич, пише "Гардиън".
МНС обаче не може да успее сам. Той се нуждае от подкрепа, която да не се ограничава само до по-голямото му финансиране. Съдът разполага с 40 разследващи в Украйна.
Твърди се обаче, че правителството на американския президент Джо Байдън блокира сътрудничеството с МНС по Русия, тъй като се опасява, че може да бъде създаден прецедент, който в бъдеще да бъде използван при преследването на американци.