Спадът на нивото на водите на Лоара във Франция достигна нов рекорд. Заради сушата притоците на реката пресъхнаха, съобщава БТА.
Френската река Лоара, прочута със стотиците живописни замъци покрай бреговете ѝ, поначало е плитка. Но тази година дори плоскодънните туристически корабчета, които я кръстосват, също трудно плават по нея заради намаляването на нивото ѝ вследствие на рекордното засушаване.
Пресъхването е толкова осезаемо, че на някои места, дори на около 100 км от вливането ѝ в Атлантическия океан, пясъчните ѝ брегове вече се простират докъдето стига погледът, образували са се големи острови, които дори са се свързали с брега, и на практика хората могат спокойно да пребродят разстоянието от единия до другия ѝ бряг.
В долината на Лоара - която е обект от Световното наследство на ЮНЕСКО и е известна с величествените си замъци като Шамбор, Шенонсо и Азе льо Ридо - и преди са отчитани рекордни спадове на водите, но тазгодишното засушаване е повод за тревога, каза Ерик Соке, който отговаря за хидрологията в Националния институт по агрономични изследвания на Франция.
"Притоците на Лоара са напълно пресъхнали. Това е безпрецедентно", каза той. "Състоянието на Лоара е повод за тревога", допълни той.
Ниското ниво на реката е проблем за рибата, но то ще спадне още повече, ако властите не изпуснат вода от язовирите в Носак и Вилре, построени през 80-те години донякъде и за да гарантират охлаждането на реакторите на атомните електроцентрали по поречието на реката.
Четирите централи - в Белвил, Шинон, Дампиер и Сен Лоран - са с обща мощност от 11,6 гигавата, което е близо една пета от производството на електроенергия във Франция.
При положение че в момента няколко централи на компанията "Електрисите дьо Франс" не работят по технически причини, а други работят с намалена мощност заради ниските нива на водите, затварянето на поредната централа по поречието на Лоара може да повиши цените на електроенергията в цяла Европа.
Туристите и местните жители са впечатлени, но и стреснати от гледката на бреговете на реката, които са се оголили от спада на водното ниво.
"Дори през 1976 г. нивото не беше толкова спаднало", казва Брижит Габори Дьофоа, която от дълги години живее на брега на реката.
Същевременно броени дни след като Франция пострада от горски пожари, проливни дъждове наводниха част от парижкото метро, а в Южна Франция вилняха бури. Въпреки това в някои села трябваше да бъде карана вода с цистерни, тъй като естествените извори пресъхнаха.