Когато френският президент Еманюел Макрон заяви, че подкрепя нов вид "политическа европейска общност", която ще позволи на страни извън Европейския съюз да се присъединят към "основните европейски ценности", той визираше и Украйна. И за да не остане съмнение, той допълни, че всякакви стъпки, които да позволят на Украйна да се присъедини към ЕС, ще изискват "в действителност няколко години – всъщност вероятно няколко десетилетия", съобщи Ройтерс.
Това беше пореден сигнал към украинския президент Володимир Зеленски да не приравнява солидарността на страните от ЕС за оказване помощ на страната му, нападната от Русия, с карт бланш за приемането на Киев в евроклуба.
Германия също заяви на Украйна, че "няма пряк път" към членство в ЕС. Това се случи по време на визитата на външната министърка Аналена Бербок в Киев, която стана първият представител на германското правителство, който се среща с украинския президент в Киев от началото на войната, посочва „Политико“, цитира БТА.
Идващите от Берлин и Париж сигнали би трябвало да отрезвят украинските надежди за бързо присъединяване към ЕС.
Позицията на Берлин беше изтъкната няколко седмици след като Зеленски заяви, че германският му колега Франк-Валтер Щайнмайер не е добре дошъл в Киев.
Бербок посочи ентусиазирано в Туитър: “Изключително съм щастлива да бъда тук, в свободен Киев. Смелостта на украинците, необходима за това, е трогателна. Посланието ми е ясно: Украйна може да разчита на нашата подкрепа - не само военна, не само днес".
На следващия ден обаче германската външна министърка изрече нежелана от Киев истина - че за Украйна не може да има "пряк път" към пълноправно членство в Европейския съюз.
По време на пресконференция с украинския си колега Дмитро Кулеба Бербок заяви: "Украйна е неразделна част от Европа, желая да намерим силен и убедителен отговор на желанието ви да се присъедините - дори и да няма пряк път към пълноправно членство в ЕС".
От самото начало на кризата Киев настоява пред страните и лидерите на ЕС за бърз път към членство.
Но Бербок посочи, че не може да има "фалшиви обещания".
Засега Украйна може все пак да получи „бонбонче“ - статут на кандидат за членство в ЕС: "Когато говорим за статут на кандидат, аз съм уверена, че председателят на Комисията... ще намери добър начин, по който да проправим пътя за вътрешното задълбочаване на ЕС." Така ще стане ясно, че "Украйна принадлежи на Европейския съюз", каза тя.
Коментарите на Бербок съвпадат с изказванията в понеделник на френския президент Еманюел Макрон, който поля със студена вода стремежите на Украйна към ЕС, като заяви, че ще са ѝ необходими "няколко години - всъщност вероятно няколко десетилетия", за да се присъедини към ЕС в рамките на процедурите за разширяване на блока.
Нетърпеливият „слуга на народа“ Зеленски изглежда чува тези думи, макар че искаше "незабавно присъединяване" на страната му към ЕС, откакто Русия започна смъртоносното си нападение.
Дали Зеленски е осъзнал грешката си, когато през април каза, че германският президент Франк-Валтер Щайнмайер няма да бъде добре дошъл, остава неясно, но преди седмица отправи покани към германския канцлер Олаф Шолц и към Щайнмайер да посетят Киев.
Разтапяне на ледовете между Берлин и Киев можеше да бъде забелязано в положителните оценки и на двамата президенти за проведения разговор, който беше определен като „много важен и много добър“, както посочиха от офиса на Щайнмайер.
Но в оценката за него на Андрий Мелник, шеф на канцеларията на украинския президент, отново се провижда желанието в Киев да не прави разлика между подкрепа срещу инвазията и членство в ЕС: „Германия остава мощен съюзник на Украйна. Мога само да кажа, че надеждата на руснаците за разцепване на единството на Европа заради подкрепата ѝ за Украйна е напразна надежда". Че Германия е мощен съюзник на Украйна – и в мирно време – показва това, че Берлин е на трето място като партньор на Киев и при вноса, и при износа, като сочи World Factbook CIA.
Така или иначе, обидите в политиката остават. И едва ли е случайно, че по време на пресконференция наскоро Шолц заяви, че поведението на Киев е проблем не само за него, но и за "целия германски народ", с което си навлече критики, че не дава приоритет на добрите отношения с Украйна, докато страната е подложена на постоянна атака от страна на Русия.
Андрий Мелник, който от 7 години е украинският посланик в Берлин, не спира с критиките към германското правителство в участията си в телевизионни предавания, интервюта и в "Туитър", посочва „Тагесшау“. И за да бъдат чути и да привлекат внимание претенциите му, Мелник използва изпитаното средство – той провокира интерес. И не подбира мишените си: последно засегна федералния канцлер Олаф Шолц, когото нарече "сърдитко" (букв. "обиден лебервурст" - бел. ред), след като преди това бе отправял обиди и към председателя на външнополитическата комисия в Бундестага, и към президента Франк-Валтер Щайнмайер.
Но пък Шолц демонстрира, че не е късопаметен - в телевизионно интервю канцлерът посочи, че обидата към Щайнмайер е била чута – и запомнена – в Германия. "Не става така", коментира Шолц. "Не може на една страна, която предоставя толкова много военна и финансова помощ, необходима за гаранциите за сигурност, важни за бъдещето на Украйна, да се казва "президентът не може да дойде".
В някаква степен фикцията на предишния главен герой в популярния украински телевизионен сериал се реализира и той наистина президент. Създаде през 2017 г., две години след едноименния сериал, партията „Слуга на народа“ и през 2019 година стана президент.
Но остава неясно какви ли мисли ще се въртят в главата на Зеленски на 20 май, когато ще отбележи четири години от идването си на власт?
Но пък е ясно, че Олаф Шолц няма да забрави, че Мелник го нарече с име на колбас. "Олаф Шолц не е обиден лебервурст, той е канцлер на Федерална република Германия. Това трябва да се има предвид", заяви заместник-председателят на Бундестага Волфганг Кубицки.
Ясно е, също така, че казаното от Макрон в речта му по случай Деня на Европа в Страсбург ще продължи да е факт. А и тези думи прозвучаха, след като Еврокомисията заяви, че има намерение да даде през юни първото си становище по искането на Украйна да стане член на блока. Макрон отхвърля идеята за ускоряване на процедурата за Украйна, защото това би довело до понижаване на стандартите, посочва АП.
Така че засега Украйна може би ще се наложи да се вслуша в макар и неясното предложение на Макрон за т.нар. "Европейска политическа общност", която ще бъде отворена за държави, които не са се присъединили към ЕС или, като Обединеното кралство, са го напуснали. Това ще проличи. Скоро.