Настя Болокобиленко е родом от Харков, но бяга от града след началото на бомбардировките. Първоначално намира убежище в Изюм, но е принудена да бяга втори път, защото там също започват бомбардировки. В момента младата жена се намира в Полтава.
Пред БНТ тя разказа, че родителите ѝ, баба ѝ и сестра ѝ все още са в окупираната област като от два дни не се е свързвала със сестра си.
"Когато бях в Харков, се криехме вкъщи в мазето. Един ден дойде самолет, който прелиташе над къщата и хвърли бомба наблизо. Улучи къща, в която се намираше цяло семейство наши познати – мъж, жена и две деца и те загинаха на място. В един момент разбираш,че бомбата лети и че в този момент загиват хора. Да се описва това с думи е много сложно. Всеки час ти се струва, че това е последният ти час. Днес и вчера нямам връзка със сестра ми и се надявам всичко да е наред там. Близките ми не могат да избягат в момента. Непрекъснато ги обстрелват, нямат възможност да излязат навън, защото постоянно са в мазетата. Имат малко запаси, нямат лекарства. Ситуацията е много сложна и нищо не може да се достави към града, защото няма възможност да се премине натам. Връзката с тях също е трудна. Има тъжни ситуации, когато автобусите и колите не успяват да стигнат до там, за където са тръгнали заради бойните действия. Надявам се, че всичко ще е наред с близките ми, но там в момента се намира руската армия, която прави много страшни неща. Те убиват, няма никакви граници и не се интересуват дали става въпрос за дете, мъж или жена. Затова е много страшно да се правят опити да се напуска града." - разказва тя.
Засега Настя не планира да напуска родината си. Мечтае да се върне вкъщи и да види близките си. Стои настрана от отдръпват от бойните действия, но опитва да помага с каквото може.
"Иска ми се да вярвам, че виновните за зверствата ще бъдат наказани. Те убиват хора, но остават свидетели, които виждат какво се случва. Иска ми се да вярвам, че всеки ще бъде наказан за постъпките си. Всичко се връща като бумеранг и всеки ще получи заслуженото си. Днес се намирам в безопасност на 150 км. От Харков. Тук е тихо, спокойно, разбира се, от време на време прелитат ракети, но в Украйна няма безопасна област – във всеки момент може да прелетят ракети. Разбира се, че мисля за времето, когато ще се върна. В Харков има големи разрушения и цели квартали са унищожени. Още повече, че това не е краят и не е ясно колко ще продължи. Затова ми е много сложно да си представя какво ще бъде след това. Само се надявам хората да останат живи, това е най-важното. Къщите са само тухли, но човешкия живот не може да се върне." - казва Настя.