Масови арести, изгнания, изтезания, вече и отклоняване на самолет - през 27-годишното си управление беларуският президент Александър Лукашенко не подбира средствата, нападайки своите критици и подхранва репутацията си на последния диктатор в Европа, съобщава БТА.
След като през 1994 г. застава начело на тази страна, която граничи с ЕС, Лукашенко създава върху развалините на Съветския съюз режим, изграден изцяло около собствената му особа, с централизирана икономика, намерил опора в армията и полицията, които смазват без колебание всички протести.
Днес 66-годшният Лукашенко може да разчита на преданите си апаратчици, на гарантирана подкрепа от Москва - негов съюзник във всички изпитания, а също и на част от населението, особено по-възрастните, които се плашат не толкова от репресии, колкото от липса на ред.
В международен план обаче Александър Лукашенко никога не е бил толкова изолиран, колкото е сега, след като отклони в неделя пътнически самолет, летящ над страната му. Той заповяда изтребител МиГ-29 да прехване машината и след това бе арестуван един от критиците му, намирал се на борда - 26-годишен журналист и опозиционер. Властите обясняват, че са действали съвсем законно след сигнал за бомба и че присъствието на Роман Протасевич сред пътниците е било чиста случайност.
История, на която не вярват нито Западът, нито опозицията. Още повече, че дръзката маневра и заплетените обяснения на Беларус напомнят на стила на Лукашенко. Този едър мустакат и оплешивяващ мъж, бивш директор на държавно селско стопанство, винаги е бил прочут със заплахите и грубите словесни нападки срещу критиците си. При това изобщо не отрича, че е авторитарен ръководител.
"Бащица"
Без да го е грижа за критики и санкции, Лукашенко охотно лансира конспиративни теории и невероятни лекарства срещу коронавируса, същевременно методично изтребвайки всяка опозиция, и признава, че е решен да запази властта на всяка цена. Дори преди случая с отклонения самолет Александър Лукашенко охотно показва мускули.
През есента на 2020 г., когато страната е разтърсена от невиждано протестно движение, той демонстративно се появи с "калашников" в ръка пред резиденцията си, под засилена полицейска защита, на метри от десетки хиляди опозиционери. Придружен от своя син тийнейджър Николай - и двамата въоръжени и с бронирани жилетки, той прелита с хеликоптер над събралите се демонстранти и ги нарича "плъхове".
"Нямам нищо друго освен Беларус, няма да я отстъпя" никому, заявява той през ноември, докато властите хвърлят в затвора или пращат в изгнание опозиционери, демонстранти и журналисти. Привържениците му го наричат "Батка" - "бащица" на беларуски; той подчертава и мачовския си характер, небрежно сипейки обиди срещу жените, които му се противопоставят, например съперничката му в изборите Светлана Тихановска, която нарече "нещастна мацка".
Шумни ефекти и лавиране
Голяма част от населението все още цени откровените и резки маниери на Александър Лукашенко, признавайки като негова заслуга, че Беларус до голяма степен избегна хаоса, дестабилизирал през 90-те останалата част от съветската империя и най-вече Русия. Той поддържа освен това имидж на човек от народа, като бере пъпеши на бостана, на патриот, носейки униформа на военни паради, и на мъжествен спортист, играейки хокей.
Президентът обича да омайва селските стопани и работниците с речи, възхваляващи беларуските картофи и трактори. Според противниците му той и неговите близки всъщност са забогатели на гърба на народа и крият милиони в Швейцария. В социалните мрежи веднъж го наричат "мустаката хлебарка", друг път "Саша 3 процента" - намек какъв е истинският му рейтинг.
От десетилетия вече Лукашенко ловко лавира между ЕС и Москва, като получава отстъпки и от двете страни, използвайки геополитическото им съперничество. Притиснат между европейските санкции и амбициите на Русия, Александър Лукашенко избра този път Москва, която не критикува офанзивата му срещу всички негови опоненти.
През февруари например той триумфиращо провъзгласи, че е разгромил "блицкрига" на своите противници, ръководени от Запада. В крайна сметка той отстъпва само пред натиска на времето. "Ще дойде време и ще изберете нов Лукашенко или някой друг (. . .) Колкото и да съм героичен, ще дойде време" да си тръгна, подхвърля Лукашенко.