Крайнодесният екстремист Андерш Брайвик, който призна, че е убил 77 души в Норвегия, сравни днес болката, причинена на семействата на жертвите си със собственото си положение. Той каза, че е загубил връзка с приятелите и семейството си след нападенията от 22 юли, предаде АП.
33-годишният Брайвик не показа никакво разкаяние, докато даваше шокиращите си показания. Той нарече убийствата необходими и сравни мъката на хората, загубили свои близки, с това, че е бил отхвърлен от собствените си роднини. "Единствената разлика бе, че в моя случай става дума за собствен избор", каза той. Брайвик призна за залагането на бомбата и стрелбата в летния лагер на Норвежката работническа партия на остров Ютьоя, но отказа да поеме вина за деянията си, тъй като според него жертвите му са изневерили на собствената си страна, като са одобрявали имиграцията. Дори защитата му твърди, че няма никакъв шанс той да бъде оправдан, така че главният въпрос е на процеса да бъде изяснено дали Брайвик е невменяем. При две психиатрични експертизи се стигна до противоположни изводи. Самият Брайвик твърди, че е вменяем и обвинява прокурорите, че се опитват да го изкарат ненормален. "Зная, че има опасност да свърша в клиника за луди, и ще направя всичко възможно, за да избегна това", каза той пред съда.
Десният екстремист се извини на семействата на минувачите, убити или ранени при експлозията на бомбата, заложена от него на 22 юли 2011 г. пред сградата на правителството в Осло. На въпрос на прокурора дали се извинява и на семействата на останалите жертви, избити при експлозията или загинали в летния лагер на Норвежката работническа партия на остров Ютьоя, Брайвик отвърна отрицателно. Според него тези убийства са били жестоки, но необходими, защото 44 от 69-те убити на острова са работели за младежката организация на Работническата партия, което ги правело "легитимни мишени", а лагерът бил за политическа агитация.
Ако бъде признат за вменяем, Брайвик може да получи 21 години затвор, макар че може да остане и по-дълго в затвора, ако бъде преценен като опасност за обществото. Ако бъде осъден на психиатрични грижи, на теория той може да бъде освободен, когато се прецени, че вече не е психопат и опасен.