Не се заблуждавайте, Брекзит не е волята на британците. Брекзит е уродливото творение на враговете на Европа, подготвяно дълго време и сервирано благодарение на алчността и продажността на британските консервативни свине и малодушието, страха, необразоваността и откровената тъпота на пошлата, расистка, некадърна, безсмислена мека маса от безмозъчни плужеци, които искат „Британия велика отново!“
Референдумът беше създаден върху лъжи, лъжи, лъжи и още лъжи. UKIP (предишната партия на Фараж) дори си позволи да намекне, че Европейският съюз щял да им… махне кралицата и кралското семейство…
Лъгаха ги, че по 300 милиона на седмица щели да влизат в здравеопазването, а после си признаха, че… абе не било баш така, ама…
Оказа се, че бизнесите се изтеглят един след друг от Острова, инвеститорите си отиват, специалисти се изнасят, здравната им система се задъхва от липса на кадри и т.н, и т.н.
ЕДИНСТВЕНОТО, което ги поблазни, нека сме откровени, е шансът да угодят на расизма на тълпата, като ѝ обещаят да няма повече имигранти. Това е! Престъпленията на расова основа скочиха в пъти в Англия.
Разпадът е подготвен, сценарият е написан, проектът е направен с архитектурна точност. Европа има врагове, проумейте го. Врагове, които искат Европа да е слаба, защото е конкурент – в търговията, в отбраната, в геополитическото влияние и разпределение на влияния. Във всичко тя е конкурент. Враговете са и от Изток, и от Запад. С тази разлика, че тези от Изток на няколко пъти се издаваха, че участват в разпада. Един от най-кресливите „за“ Брекзит е Найджъл Фараж, който се оказа „почерпен“ с руски пари.
Връзката: дори оставяме настрана разследването за членове на партията му, които имат връзки със сенчести структури от Източна Европа… нека говорим само за самия Фараж – миналата година Newsweek излезе с материал, в който се говори за това, че Фараж и негови кампании, сред които и пътуването му до САЩ за среща с Доналд Тръмп и речта му пред Републиканската национална конвенция, са финансирани от Арон Банкс. Според разследване на Channel 4 News в Англия, Банкс, който финансово е двигателят зад кампанията за напускане на ЕС, е и финансовият спонсор на самия Фараж.
Според Sunday Times пък Банкс е имал неколкократни срещи с руския посланик на Острова през юни 2018 г., с който му е обещал „сладка сделка“ с руски златни мини. Една от въпросните срещи е организирана от заподозрян за шпионаж руски служител на службите.
Другият абсурден глас на Брекзит – самият премиер Борис Джонсън – тепърва трябва да отговаря пред съгражданите си и историята за даренията от руски бизнесмени. В материал на Business Insider (сред много други медии) се говори за дарения, надхвърлящи милион долара… само за последните 2 години. Главният политически съветник на Джонсън и мъж, сочен за архитект на Брекзит – Доминик Къмингс – е споменат в доклад на източници на Sky News, в който се говори за „странни връзки“ на Къмингс с руски служби и бизнесмени още от времето, когато работи в Русия през деветдесетте.
Консервативната партия, подстрекател и изпълнител на Брекзит от край до край, все още не желае да разкрие подробности около скандала, които вече месеци се вихри около даренията от руски бизнесмени. Скандала, известен с простичкото… „Руските пари“. Става дума, разбира се, за руско влияние върху референдума за напускане.
Защо Русия се интересува от Британия и Брекзит? Иван и Наташа не се интересуват нито от Британия, нито от британците, нито от Брекзит. Те жив британец не са виждали, Русия обаче се интересува от това да отслабва геополитическите си опоненти. Брекзит е първата крачка от това, което те си представят като разпадането на ЕС.
Съвсем основателно очакват след Брекзит и другите им терористични клетки в ЕС да се задействат и да започнат да работят за това да убеждават обществата да напускат ЕС. Тоест – очакват и други „политици“ да заговорят за напускане на Евросъюза. И са прави – за това са си платили, очакват си го. През 2015 г. Националният съюз на Марин Льо Пен във Франция получи заем от 9 млн. евро от банка, близка на Кремъл. Марин Льо Пен иска да изведе Франция от Европейския съюз.
Националистът Матео Салвини, лидер на популистите от италианската Лига, който се обявява против политиките на ЕС, беше „изловен по долни гащи“ от журналистическо разследване на L’Espresso, което разкри, че има сделка между италианска държавна компания и руска държавна компания за покупка на дизелово гориво с „отстъпка“ в цената. Разликата от тази отстъпка отива в касите на националистите от Лигата за финансиране на предизборната им кампания…
Всички, които се противопоставят на Европейския съюз, миришат на рубли, това е. От другата страна на Океана, Доналд Тръмп – самият той разследван за руски връзки и руска намеса в изборите за президент – приглася на радостта от Брекзит.
Всеки един враг на Европа се радва за Брекзит. Само това, само по себе си, е достатъчна причина ние – европейците да сме против Брекзит и да не позволяваме разпространението на тази чума!
Чудите се защо по-горе в текста използвах думите „терористични клетки“ по отношение на политиците и партиите в Европа, които се обявяват против ЕС и за приятелството с Путин? Какво е терористът? Извършител на акт, който цели да всее страх (терор) в населението и да развали създадения мирен ред на живота, да всее раздор, паника и така да развали живота ви, да попречи на свободата ви, да ви накара да живеете по насилствено различен начин, да се озлобите, да започнете да мразите ближния, вместо да живеете добре заедно.
Ще ме питате ли пак защо ги наричам „терористични клетки“?
Хилядолетието започна с 11 септември, който промени съвременния свят. Днес – новото десетилетие започва с един негов еквивалент – Брекзит. Много по-добре подготвен, много по-добре изпълнен, с много по-отвратителни последици, ако ги оставим да си разиграват глупостите.
Оттук насетне е много важно какви ще бъдат следващите стъпки на ЕС. Колкото и да ми е жал за Британия, не мога да се правя на сляп за факта, че ако „им се размине“, ще е отвратителен прецедент, който може да повлече крак.
Ако решението им не бъде наказано и им се даде „сладка сделка“ по отношение на свободната търговия, други популисти ще го използват и ще кажат: я, вижте бе!, не било толкова страшно, дайте и ние да се махнем; хем ще си печелим, както досега, хем няма да им плащаме задължения и няма да ни казват какво да правим!
А това е опасно!
Нека не позволяваме да си играят с чувството ни за вина. Изборът си е техен, знаеха какви са последствията. Да, те ще кажат: ако в ЕС са толкова „добри“, колкото се изкарват, защо сега не ни дадат сделка за свободната търговия; значи не са добри, ами само парите ги интересуват, а!
И, ако ние се размекнем и „разчувстваме“ и си кажем: е-е-ех… ми те англичаните са ни братя, хайде – от нас да мине, ще им даден сделката, за да живеят братята добре и да се разбираме…
… тогава…
Следващата стъпка на същите тези популисти ще е да се обърнат към лумпените в собствените си държави и да кажат: видяхте ли бе!, можело и така, махаме се и ние – ще ни дадат и на нас сделка!
Заложено е бъдещето ни!