12 сираци, абитуриенти от социалния дом "Мария Терезия" и трима свещеници от Старозагорската митрополия посетиха в навечерието на 24 май за три дни Монашеската република Атон. Поклонническото пътуване до Атон е дар за абитуриентите от старозагорския социален дом "Мария Терезия" от Община Стара Загора и Старозагорският митрополит Киприан, предаде БТА.
"Искахме да научим момчетата, израснали без родители на смирение и споделена любов", коментира отец Живко Желев от Стара Загора.
"В българския манастир монах Георги им изнесе урок за християнските ценности и морал, за смисъла от християнско кръщене и църковен брак", добави отец Иван, вторият свещеник, който придружаваше групата.
Първата по рода си поклонническата група от България, в която се включиха сираци и православни духовници, беше за три дни в "Градината на Богородица", така наричат планински полуостров в Северна Гърция, недокосван от женски крак. Забраната е посочена в Устава на атонските монаси, приет през 1045 г., а според императорски хрисовул от 1060 г. тя е валидна и за женските животни.
От Урануполис или Небесния град с голямата каменни кула само мъже могат да се качват от пристанището на ферибота, за да достигнат до единствената в света монашеската република, основана през 963 г. и днес под суверенитета на Гърция. Жените могат да се докоснат до древната земя само с кораб, който обикаля крайбрежието на скалистия полуостров, но очите им остават вперени в земята, още в древността наречена "Света гора". Корабът е охраняван от ескорт от чайки и делфини, а на край брега се редуват маслинени, кипарисови и лаврови градини, бели и сиви скали, чуват далечен звън на камбани.
Вглъбеното атонско спокойствие и душевен покой, отдаден на Бог, са избрали днес 2300 монаси, които живеят и се молят в 20 манастира и 12 скита на Атон. От тях 23 са в българския манастир "Св. Георги Зограф", и те първи са посрещнали поклонническата група от Стара Загора. На Гергьовден манастирът е отбелязал 1100 години от основаването си.
Всеки поклонник, прекрачващ прага на Зографския манастир се запознава с "Правила и наставления за благоприлично държане в църква", които са 32 на брой. Тук не бива да се ръкуваш, а да се поклониш при среща, пред иконите трябва стоиш смирено, без да ги докосваш.
Поклонниците получават безплатна храна и безплатна нощувка в манастира. На масата посрещат обикновено с рибена чорба, мед, домашен хляб, вино и локум, собствено производство. Монасите редят трапеза два пъти на ден - рано сутрин и на залез, докато се хранят един от тях чете текстове от Библията.
"Тук времето е спряло, животът е спокоен, а монасите са създали свой собствен свят", продължава да си спомня Исус. Той е абитуриент в Художествената гимназия в Казанлък и за него животът е картини и цветове. Докато вървиш по дългите каменни коридори, времето сякаш е спряло. Часовете тук се отброяват като броеница, на която се нижат само две думи "Моли се и работи", сякаш нашепнати от небето, споделя още отец Живко.
"Мъжкият хор в храма е божествен, незабравим", допълва и 20-годишният Здравко, който завършва Музикалното училище в Котел. Той е изключително впечатлен от песнопенията както в българския манастир, така и в руския "Св. Пантелеймон".
Пътуването на сираците и свещениците завършва в манастира " Ксенофонт", където са докоснали с поглед уникалните мозаечни икони на Св. Георги и Св. Димитър. "Хора, обединени от вярата, могат да направят чудеса", каза в края на пътуването отец Йордан Карагеоргиев.