Тунелът под Ламанша "празнува" 25 години, предаде БТА, цитирайки АФП.
На 6 май 1994 г. британската кралица Елизабет Втора и френският президент Франсоа Митеран откриха съоръжението, свързващо под водата двете страни. След серия от провали, колебания и непредвидени ситуации, строителният проект на века на стойност 100 милиарда френски франка (15,2 милиарда евро), днес осигурява транзита на една четвърт от стоките между Обединеното кралство и Европа. Идеята за подобна подводна връзка датира от 1802 г. Тогава френският инженер Албер Матьо-Фавие предлага на Наполеон Бонапарт първи план за тунел.
Мостове, диги, тръбопроводи, изкуствени острови, около 100 проекта за връзка през Ламанша се появяват през 19 век. Един от тях получава одобрението на кралица Виктория и на Наполеон Трети през 1855 г. Това е проектът на французина Еме Томе за локомотив, който да преминава през пробит тунел. Британецът Уилям Лоу пък решава трънливия проблем с вентилацията на тунела. Близо два километра галерии са пробити от едната и от другата част на Ламанша между 1878 г. и 1883 г. Но поради стратегически причини, изтъкнати от британското правителство, и Голямата депресия, проектът постепенно е "погребан". Той "възкръсва" 75 години по-късно след двете световни войни. През 1957 г. е създадена изследователска група, която да проучи възможностите за реализация на тунела под Ламанша благодарение на Европейската икономическа общност, създадена същата година.
През 1973 г. 300 метра са пробити край град Сангат, във френския департамент Па дьо Кале, и 400 метра - близо до Дувър. Но британското правителство се сменя и заради бюджетни причини Харолд Уилсън изоставя работите през 1975 г. С идването на власт през 1979 г. на Маргарет Тачър и на Митеран през 1981 г. проектът е подет отново. Четири предложения са предложени на обсъждане - пътно-железопътен мост, железопътен тунел, пътно-железопътен тунел, пътно-железопътен мост и тунел. Мнозинството от британците предпочитат пътните връзки, докато французите предпочитат железопътните връзки. Накрая се решава да има двоен подводен железопътен тунел с дължина 50,5 километра. Това решение е "подпечатано" с британско-френски договор, сключен в Кентърбъри на 12 февруари 1986 г.
Най-големият строителен проект на Европа мобилизира до 15 000 работници. От френска страна са наети 4100 работници. От другата страна са наети почти двойно повече служители. На месец пробивните машини напредват с по 500 метра. На 1 декември 1990 г. в 12,12 ч. двама работници - французинът Филип Козет и британецът Роберт Греъм Фаг - пробиват първа дупка и се срещат "под водата". Снимката им със знамена в ръка обикаля света. Обектът е предаден през декември 1993 г. По време на строителството най-малко девет работници загиват, от които седем са британци.
За церемонията в Кокел в Па дьо Кале по откриване на тунела на 6 май 1994 г. британската кралица Елизабет Втора идва с кралския Ролс Ройс, преминал в тунела под Ламанша със скорост 160 километра в час. Кралицата заявява, че тунелът е плод на съчетанието на британския прагматизъм и на френския ентусиазъм. Митеран пък изтъква, че двете страни вече имат и сухопътна граница. После кралицата и президентът се качват на кралския Ролс Ройс, който е натоварен на влака-совалка, отиващ до терминала в Шерингтън в графство Кент. Зад Ролс Ройса във влака-совалка се качва и Мазератито на Елисейския дворец, в което са съпругът на кралицата - принц Филип, и първата дама на Франция Даниел Митеран. По време на 25-минутното пътуване официалните представители и журналистите, излезли от колите си, обикалят из влака-совалка и разменят впечатленията си на първи пътници под Ламанша.