Хиляди поляци се включиха вчера вечерта в протести, след като президентът Анджей Дуда подписа промени в законодателството, с които на практика позволява на правителството да избере следващия председател на Върховния съд, предаде Ройтерс.
Европейският съюз, правозащитни организации и полски опозиционни партии казват, че новите закони и други промени, прокарани от управляващата партия "Право и справедливост", подкопават независимостта на съда и основите на демокрацията, отбелязва Ройтерс. Множеството, събрало се пред президентския дворец във Варшава, скандираше: "Позор!". Много от участниците в протеста държаха свещи и химикалки, символ на готовността на президента да подписва законовите промени. Демонстрантите скандираха: "Счупи химикалката!" и "Ще отидеш в затвора!".
Стигна се до сблъсъци с полицията, след като демонстранти написаха със спрей лозунги на улицата пред президентството. Използван бе и лютив спрей, каза за Ройтерс очевидец. Говорител на варшавската полиция заяви, че някой от тълпата е използвал първо газ срещу полицаите, след което, реагирайки на заплахата, един полицай също е използвал спрей. Протести се състояха в повече от двадесет полски града.
Управляващите казват, че промените са необходими, за да може съдилищата да работят по-ефективно и да се освободи съдебната система от влиянието на комунистическото минало. "Без съдебните реформи не можем да изградим отново полската държава, така че да служи на гражданите си", каза Ярослав Качински, лидерът на евроскептичната партия, съчетаваща икономическа политика с ляв уклон с националистки идеи. Този месец 22-ма върховни съдии бяха принудени да се пенсионират предсрочно, но председателят на Върховния съд Малгожата Гелсдорф отказа да го направи, като изтъкна, че по Конституция мандатът й изтича през 2020 г.
Последната законодателна промяна, приета тази седмица от горната камара на парламента, цели да се улесни номинирането на нов ръководител на Върховния съд.
Откакто "Право и справедливост" спечели изборите през 2015 г., десетки съдии бяха на практика уволнени от Конституционния съд, Националния съдебен съвет, а сега и от Върховния съд. Чрез новите назначения управляващата партия и правителството получава по-голямо влияние над съдилищата.