След труден петгодишен мандат, белязан от тероризъм и масова безработица, френският президент Франсоа Оланд няма да се кандидатира за преизбиране, което е без прецедент в историята на Петата република, пише парижкият в. "Либерасион".
Държавният глава обяви намерението си в Елисейския дворец, но като изключим декора, по нищо не личеше къде се намира, тъй като Оланд сякаш вече бе напуснал духом това място. По-непопулярен от всеки друг президент от Петата република, презиран от голяма част от своя лагер, оплют от десницата, Оланд реши да се откаже, пише френският в. "Фигаро".
Френският президент бе обвиняван в липса на авторитет и последователност, в двоумене какви политически решения да вземе - увеличаване на данъците или реформи в подкрепа на бизнеса. Той се провали в опита си да даде тласък на икономиката и не успя да защити Франция от серия унищожителни терористични атаки, пише британският в. "Гардиън". Увеличаването на данъците през 2012 г. и трайно високата безработица го направиха много непопулярен. Промяната на курса в средата на президентския мандат към реформи в подкрепа на бизнеса не успя да му върне народната подкрепа, въпреки подема на икономиката в последно време, допълва изданието.
Решението на Оланд отваря път към оспорвана надпревара сред Френската социалистическа партия (ФСП) кой да го замести на президентските избори. Манюел Валс, амбициозният премиер, който е реформатор от дясното крило на партията, ще се изправи срещу няколко представители на бунтовническо левичарско вътрешнопартийно движение, в което е и амбициозният бивш министър на икономиката Арно Монтбур, яростен критик на курса на Оланд в подкрепа на бизнеса, пише още "Гардиън".
Ако Оланд не се бе отказал, анализатори предвиждаха, че президентските избори догодина ще бъдат изцяло дуел между десноцентристката партия "Републиканците" и крайнодесния Национален фронт. Сега обаче се открива място и за ляв кандидат в надпреварата, който няма да е с ниския рейтинг на одобрение на Оланд, пише американският в. "Вашингтон пост".