През март Европейският съюз и Турция сключиха сделка: Турция да изгради лагери за бежанците, на които е отказан достъп в Европа, а ЕС да плати за тях - на първо време 3 милиарда евро, а после още толкова. Други страни наблюдаваха внимателно това и сега започваме да виждаме последиците, отбелязва коментарна статия във в. "Ню Йорк таймс".
На 3 май западноафрикански Нигер поиска 1,1 млрд евро от ЕС, за да спре имигрантите по пътя им до Либия и Средиземно море, а миналата седмица правителството на Кения обяви, че планира да закрие най-големия бежански лагер в света, Дадааб, позовавайки се на европейския пример с връщането на сирийци, за да оправдае плана си насила да върне близо 600 000 сомалийци в родината им. Не можем повече да позволяваме хората ни да носят бремето на задълженията на международната общност към бежанците, заяви висш кенийски правителствен представител. Той изтъкна също, че доброволното международно финансиране за лагерите в Кения намалява заради растящите бюджети в Северното полукълбо за бежанците, тръгнали към Запада, посочва вестникът.
На фона на сделката с Турция бежанците са добър коз: бариера срещу чуждестранните критики, пасив, върху който да се хвърля вината за вътрешни проблеми, и разменна монета за специални протекции и помощ от чужбина. С вулгарния си опит да се откупи от международните си задължения, ЕС започна война на наддаване. Това е опасно. Осем процента от изселниците по света са намерили подслон в развиващи се страни. Светът приближава ситуация, при която правата на бежанците се определят не в международните закони и споразумения, а в долари и евро, предупреждава "Ню Йорк таймс".
Повечето страни изглежда ще предпочетат да депортират потенциални данъкоплатци и да платят огромни суми, за да се лишат от икономически растеж. Световната хуманитарна среща на върха - спонсорирана от ООН конференция, която ще се състои в Истанбул по-късно този месец - е възможност за промяна на световната дискусия за бежанците към потенциалните ползи за всички. Аз обаче се опасявам, че форумът ще се превърне просто в наддаване, казва авторът на статията.
В следващите пет години бежанците, пристигнали миналата година в Европа, може да генерират приходи, двойно по-големи от разходите на ЕС за тях, посочва британският в. "Гардиън", позовавайки се на първото задълбочено проучване как ще се отрази присъствието на новодошлите на приемните общности.
Бежанците ще създадат повече работни места, ще увеличат търсенето на услуги и стоки и ще попълнят свободните работни места в Европа, а заплатите им ще допринесат за финансиране на свиващите се пенсионни фондове и публични финанси. Наред с това бежанците няма да причинят намаляване на заплатите или да увеличат безработицата сред местните работници, казва пред вестника Филип Легрейн, бивш съветник на председателя на Европейската комисия.
Всяко евро, инвестирано в подслоняването на бежанец, може да донесе близо две евро икономически печалби за пет години, посочва огласен днес доклад на неправителствената организация за подпомагане на бежанци "Тент фаундейшън"- Легрейн изразява надежда докладът да разсее мита, че бежанците ще причинят икономически проблеми в западните общества. Погрешно е схващането, че бежанците са бреме, а това разбиране споделят дори хора, които подкрепят приемането им. Положителният икономически ефект от бежанците обаче може да бъде възпрепятстван, ако Европа не вземе незабавни мерки, за да ускори навлизането на бежанците на трудовия пазар, предупреждава той.
Бързият достъп на бежанците до пазара на труда ще намали зависимостта им от държавни помощи, ще им даде възможност да допринасят с труда си и внасяните данъци за развитието на местната икономика, ще им помогне по-бързо да се адаптират към живота в новото за тях общност и ще ограничи опасността да се превърнат в аутсайдери на трудовия пазар и обществото в дългосрочен план, се казва в цитирания от "Гардиън" доклад.