Част от еврозоната не вярва, че гърците ще приложат обещаното

Представители на Европейската комисия, Европейската централна банка и на Международния валутен фонд са дали положителна оценка на плана на Гърция за избягване на фалит чрез трета програма "пари срещу реформи". Но част от страните в еврозоната изразяват открито недоверие към вероятността гръцкото правителство да успее да приложи обещаното за следващите 3 години, пише dnevnik.bg.

Непосредствено началото на срещата на финансовите министри на 19-те държави в 15 часа българско време се дават шансове за успех от не повече от 50%. Засега най-оптимистичните квалификации са от типа на "това е добра основа да разговаряме".

Най-силно разделение предизвиква искането от премиера Алексис Ципрас на още 53 млрд. евро заем. И това, може би, не е крайната сума. "Уолстрийт джърнъл" цитира трима източници от европейските институции, според които предварителната оценка показва, че Гърци яще се нуждае от допълнителни 74 милиарда евро. От тях 16 млрд. евро може да дойдат от МВФ (ако фондът, пред когото страна е в просрочие на дълг реши да участва) и от набиране на средства от капиталовите пазари към края на новата програма, когато Гърция ще е достатъчно стабилизирана, за да са готови инвеститорите да ѝ дадат пари.

Говорителят на германското финансово министерство Франк Паул Вебер каза днес, че резултатът от срещата на Еврогрупата "може да бъде абсолютно всякакъв". Той не коментира публикация на многотиражния в."Билд",според която финансовият министър Волфганг Шойбле и канцлерът Ангела Меркел отново са разделени как да се постъпи, като Шойбле бил категорично против да се преговаря повече с Ципрас.

Финландският външен министър и лидер на националистите Тимо Сойни каза, че страната му няма да отпусне никакви пари повече за спасяване на Гърция. "Сумите, за които се говори сега, са очевидно увеличаване на отговорността, която трябва да поемем", каза Сойни, който преди е наричал помощта за гърците "финансова пирамида". Парламентът в Хелзинки трябва да одобри с абсолютно мнозинство каквото и да е ново споразумение.

Холандският финансов зам.-министър Ерик Вибeс коментира при пристигането за срещата на Еврогрупата, че гърците очевидно са направили крачка, но планът им в някои пунктове не е достатъчно убедителен. "Много правителства, сред които и моето, са загрижени доколко ще може Атина да приложи обещаното", добави той.

На този фон Франция видимо заема страната на Ципрас. Президентът Франсоа Оланд нарече предложените реформи "сериозни и заслужаващи доверие". Негови министри, включително министърът на икономиката Еманюел Маркон, говорят за нуждата от поредно облекчаване на гръцки дълг, който е около 175% от БВП. Не става дума за опрощаване а за поредна промяна в условията за погасяването му, включително чрез удължаване срока връщането на парите, по-дълъг гратисен период и още по-ниски лихви. Освен това спроред Маркон са нужни и инвестиции в гръцката икономика.

Очаква се днес това да бъде една от дискутираните теми в Брюксел. Друга идея е да се отпусне краткосрочна помощ на Атина, докато се договори нова тригодишна сделка и започне прилагането ѝ от Атина и превеждането на траншове от кредиторите.