Да играе ролята на по-малкия партньор в европейските спасителни програми за Гърция бе опит от типа "никога вече" за Международния валутен фонд (МВФ), а най-лошото може би тепърва предстои, коментира Ройтерс.
Глобалният кредитор е отпуснал на Атина доста повече, отколкото на който и да е друг кредитополучател, участвайки с близо една трета в общата сума 240 милиарда евро. Останалата част идват от правителствата в еврозоната и спасителния фонд. Само че на МВФ му бе неудобно да седи в коша на гръцкия спасителен мотоциклет. Повикан от Германия, която ковчежникът на ЕС, да се опита да поддържа безпристрастност в отношенията между европейските институции и гърците, Фондът с централа във Вашингтон никога не е имал контрол над програмата.
Сега Гърция може би е на път да стане първата европейска страна, обявила неплатежоспособност по задълженията си към МВФ, с което ще влезе в малобройната група на страни като Зимбабве и Аржентина. Атина отложи вноска от 300 милиона евро, дължима миналата седмица, и я обедини с други, чийто падеж е този месец, в единно плащане от 1,6 милиарда евро към МВФ в края на юни. Гърция обяви, че може да плати, само ако получи нови пари от кредиторите или й бъде позволено да продаде още краткосрочни облигации на гръцки банки, което пък зависи от буксуващото споразумение "пари срещу реформи".
Критици твърдят, че МВФ е опетнил своя авторитет, като се съгласил с политическите празнословия за задържане на Гърция в еврозоната, вместо да се настоява за отписване на дълг, най-напред от частните кредитори, а после и от европейските правителства, за да стане по-поносимо дълговото бреме. "Един от най-важните уроци за МВФ от гръцката програма би следвало да е, че една многостранна институция не би трябвало да установява като норма определени интереси на подгрупа от членките си", коментира икономическият съветник Усмен Манденг, бивш служител на МВФ.
"Не е задължително интересът на МВФ да съвпада с интересите на Европейския съюз и Европейската централна банка", допълва той.