Мехди Немуш (29 г.), задържан в петък в Марсилия за извършването на атентата в Брюксел на 24 май, е останал в белгийската столица в дните след престъплението си, съобщават местните медии.
Следствието изяснява къде е бил приютен в продължение на пет дни, преди да се качи на автобус от Амстердам за Марсилия. Медиите потвърждават, че арестът му е плод на чиста случайност, тъй като Немуш е бил претърсен в хода на обичайна митническа проверка срещу преноса на наркотици. В дрехите си заподозреният носел пистолет от същия калибър, какъвто е бил използван за разстрела на двамата агенти на Мосад в Еврейския музей в Брюксел. В чантата му е намерен автомат "Калашников" - сходен с оръжието, използвано за довършване на престъплението и стрелбата по двама служители на музея. Открити са също близо 300 патрона за автомата и няколко десетки за пистолета. Автоматът бил увит в знаме с надпис "Ислямска държава в Ирак и Левант".
Сред преките улики е и файл в камерата на Немуш, намерена в същия сак, на който са заснети оръжията и се чува глас, който обяснява, че те са използвани при атентата и че нападението не е филмирано заради отказ на техниката в дадения момент. Предстои експертиза да установи дали гласът, който се чува в записа, е на задържания. В багажа са намерени още черни ръкавици, маска и противогаз.
Досега Немуш, френски гражданин, е бил съден седем пъти и е влизал в затвора пет пъти. Последната му присъда изтича през 2012 г. и три седмици след това той заминава за Сирия, където се бие на страната на джихадистите. Предполага се, че се радикализира при последния си престой в затвора, където е съкилийник с група, близка до Ал Кайда.
Действията на Немуш биват определяни от специалистите в борбата с тероризма като първото от поредицата очаквани нападения от граждани на ЕС, сражавали се в Сирия и добили боен опит. Според експертите на сирийския фронт има около 2500 европейци и проследяването на всеки от тях е невъзможно, защото за денонощното наблюдение на един човек са необходими от 15 до 30 експерти.
Последните събития в Белгия станаха повод кметът на Антверпен Барт де Вевер да поиска армията да разположи постове в защита на еврейските интереси в града. Основна част от търговията с диаманти в Антверпен се осъществява от евреи повече от век.