Първите резултати от изборите за Федерален парламент в Белгия предвещават нова политическа криза, след като традиционните първенци - социалистите франкофони във Валония и умерените националисти във Фландрия - запазват водещите си позиции.
Във Валония социалистите получават около 33 на сто, втори се представят от Реформаторското движение с около 22 на сто, Християндемократичен център са на трето място с около 13 на сто. Крайната десница - Народната партия (посестрима на френския Национален фронт) - печели около шест на сто от гласовете, съобщава БТА.
Във Фландрия Нов фламандски алианс (НФА) остава първи с около 33 на сто, втори са Християндемократи и фламандци с около 22 на сто, трети са Социалисти и прогресивни - различни, с близо 16 на сто, Открити фламандски либерали и демократи печелят 11 на сто, а крайните националисти от Вламс беланг търпят срив от около седем на сто и получават подкрепа само от около пет процента от избирателите.
Разместване се наблюдава в Брюксел, където Реформаторското движение се очертава като първа политическа сила, а втори са социалистите франкофони. Белгия днес избира Европейски и Федерален парламент, както и местна власт.
Резултатите показват, че интригата в белгийската политика се запазва или заплита, тъй като отново НФА ще бъде изправена пред необходимостта да преговаря със социалистите франкофони, които иска да отстрани от властта.
Председателят на НФА Барт де Вевер, който неотдавна за първи път заяви премиерските си амбиции, настоява фламандските партии да се обединят във фронт преди началото на преговорите за съставянето на следващото правителство, но тази цел е трудно постижима заради разногласията във Фландрия.
През 2011 г. Белгия постигна световен рекорд с липсата на редовно правителство в продължение на 541 дни.