Пазарджишки полицай пази жителите на Бордо от българските цигани

Пазарджишки полицейски служител се уреди на работа в Бордо, където е назначен от около два месеца специално за да отговаря за роми земляци. Това съобщи по време на семинар за трафика на хора Себастиян Морас, представител на френското посолство в България. Той поясни, че наетите български полицаи са двама, като първоначално плановете на френските им колеги били и двамата да са от Пазарджик.

После обаче се оказало, че в нашия град “няма достатъчно франкофони” сред униформените и бил намерен подходящ човек от София. И двамата се справят блестящо със задълженията си, похвали ги г-н Морас. Силната им страна, която ги прави конкурентни в новата за тях работна обстановка, е познаването в дълбочина на контингента, което липсва на френските служители на реда. Сънародниците ни са в състояние да различат онези имигранти, които не си търсят работа и пребивават в страната с други цели, пише marica.bg.

Въпреки това обаче и за двамата нови служители на място не липсвали неприятни изненади. Пазарджиклията бил потресен, когато видял как живеят наши роми на катуни, при какви нечовешки условия отглеждат децата си. Сега се изготвят списъци на тези деца, за да бъдат предадени на Държавната агенция за закрила на детето. Има съмнения, че част от малчуганите са подготвяни да изкарват на място пари с просия или джебчийство, допълни г-н Морас.

При масовото екстрадиране на просяци роми обратно в България през 2010 година (тогава сред тях имаше и доста от Пазарджишко) впоследствие френските власти са установили, че част от тях не са отишли в страната им по желание, а са станали жертва на трафик на хора, съобщи още Себастиан Морас. Тогава за подобни престъпни схеми са събрани доста материали, задържани са и ръководители на такива престъпни мрежи. Осъдени за трафик обаче няма, защото доказването на престъплението се оказало повече от сложно дори за френската полиция. Тя среща в работата си срещу трафикантите същите проблеми, както и българската.

Френският лектор поне десетина пъти нарече трафика на хора “феномен”. Защото е нелепо и немислимо в 21 век, при законодателство, защитаващо поне на думи човешките права, да има търговия с човешки създания и безскрупулно съсипване на човешки съдби. Факт е обаче, че търговията с хора е част от съвремието ни така, както е била още от Средновековието, та и досега. Днес обаче играта е различна. Ред национални и международни институции си сътрудничат в опитите си да пресекат тези престъпни схеми, но това кара трафикантите да стават все по-изобретателни.

Те винаги са с една крачка пред нас, признават български експерти, работещи по проблема. Защото една институция винаги е ограничена със задължението си да се съобразява и ограничава в рамките, определени им от съответното законодателство, докато за търговците на хора граници няма. Няма и универсален съвет как да опазим себе си и близките си от пипалата на този грандиозен октопод. Няма и прогнози какви ще са следващите схеми за оплитане на нови жертви...