Просяците, които чакат милост с деца на ръце в Белгия, най-често са роми от България и Румъния. Това е заявил представител на местната структура на Детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ) пред комисията по вътрешни работи на Камарата на представителите на белгийския Федерален парламент, пише в. Соар.
Парламентарната комисия е заседавала по предложение на депутати от три партии, които настояват за запълване на законовата празнота по повод просията. Изданието отбелязва, че от 1993 г. тази дейност не се преследва от Наказателния кодекс, а през 2005 г. е въведена поправка, която криминализира случаите на експлоатация на просяци, т.е. когато дейността се развива като бизнес, а не се извършва единствено за осигуряването на прехраната на просещия. Разискването в комисията е засегнало възможността просяците, когато е доказано, че участват в схеми на трафик, да бъдат изпращани в затвора, включително и с децата, които използват, за да предизвикат състраданието на гражданите. От УНИЦЕФ не са съгласни с подобен подход, като уточняват, че най-често възрастните, които носят на ръцете си деца, докато просят, са техните майки или баби. Отделянето на децата от семействата им няма да реши, а би задълбочило проблема, добавят от детския фонд към ООН.
Засега полицията е безсилна да се намеси, тъй като законодателят не е посочил изрично, че просията е престъпление, дори когато е свързана с експлоатацията на деца. Според УНИЦЕФ е необходимо законът да прави разлика между онези, които просят, за да преживяват, и останалите, които участват в престъпни организации. От детския фонд добавят, че наскоро ромска медиаторска структура е опитала да заведе на училище три просещи циганчета, но навсякъде учебните заведения са им отказали достъп.