Чувам да се споделят оптимистични теории за войната. Аз не вярвам в тях в нашето обозримо бъдеще. Не виждам как това ще се случи. Това мнение изрази в интервю за "Лице в Лице" журналистът Георги Милков.
И предложи две теории за развръзката: "Едната е: една държава, в която да живеят всички заедно. Ако това е демократична държава, означава всеки човек да има право на един глас. Арабите правят повече бебета от израелците. След много малко време, израелците ще се почувстват застрашени, че ще са малцинство - няма да допуснат такъв вариант. Втората е - няма как да има две държави. Няма къде да има две държави".
"Тази част, където е палестинската автономна власт, това е територия, която става все по-малка за палестинсците, заселническите селища се увеличават. Това по време на управлението на Нетаняху не е спирало. Ако говорим за палестинска държава, то няма къде това нещо да се случи. Нетаняху го призна още по времето на Обама, по времето на Тръмп беше институционализирано. Те ни го казаха - няма да има две държави", добави той.
Журналистът смята, че единствената надежда е упражняването на "международен натиск".
Георги Милков заяви още, че е бил негов, а и не само, дълг да помогне за връщането на тленните останки на цар Фердинанд в България.
"Това трябваше да се случи отдавна не заради цар Фердинанд, а заради нас - българите и това, което наричаме наша държава. Той е човекът, на когото дължим независимостта на България от 1908 г. Сега трябва да се поучим от собствената си история. Отговорни сме да научим младите и тези, които имат желание да прочетат. Проф. Стоянович издаде най-голямото фундаментлно иследване за Фердинанд в България. В него не са спесетени нито добрите, нито лошите неща. В Двореца "Врана" ми направи впечатление, че имаше много млади хора. Това е окуражаващата новина. Много е важно каква история ще бъде преподадена на младите хора, за да имат гордост и достойнство като българи, а не да бъдат смачкани с пропагандни клишета", подчерта журналистът.
"Бях любопитен какво ще намеря в Бенгази. Минаха 20 години от осъждането на българските медицински сестри. От 2012 г. досега не бях стъпвал. От едната страна - видях ужасяваща гледка, от другата страна - окуражаваща. Тази част от града, в която живеехме и се разхождахме докато отразявахме делото в Бенгази, я няма, тя е разрушена, останали са само руините. В тази част те са постигнали към този момент една релативна сигурност, нещо, което не може да се каже за цяла Либия. Тази част няма как да се оправи и затова ще бъде сравнена със земята и построена наново. Живият център на града се е преместил съвсем на друго място, където животът кипи. Изградили са инфраструктура - построили са университети, мостове", коментира той ситуацията в Либия, където в момента има двама премиери и две управления.