Една от най-забележителните първи дами в арабския свят - кралицата на Йордания – Рания, даде първото си ексклузивно интервю след избухването на конфликта между Израел и "Хамас" пред журналиста от CNN Кристиан Аманпур.
В Йордания повече от половината от населението е палестинско или с палестински корени. Кралицата на Йордания е една от тях - родена в Кувейт, но с родители палестинци.
Израелците са потресени до дъното на душата си. Това, което им се случи, не се е случвало след Холокоста. Какво почувствахте на 7 октомври?
Разбира се, бях шокирана, знаете, че Йордания изрази позицията си много ясно. Осъждаме убийството на всяко цивилно лице, независимо дали е палестинец или израелец. Това е етичната и морална позиция на Йордания. Това е и позицията на исляма. Ислямът осъжда убийството на цивилни граждани. Както съпругът ми спомена неотдавна, Пактът на Омар, който е издаден в портите на Йерусалим преди 15 века, тоест 1000 години преди Женевските конвенции, нарежда на мюсюлманите да не нараняват, да не убиват жена, дете или възрастен човек и да не унищожават дърво или да нараняват свещеник. Това според нас са правилата за водене на война. Те обаче трябва да се прилагат за всички, предава Нова тв.
И да, имаше шок и има осъждане, но защо няма равностойно осъждане на това, което се случва сега? Искам само да подчертая, че този конфликт не започна на 7-ми октомври. Въпреки че се представя така, знаете, че повечето телевизии отразяват историята под заглавието "Израел във война". Но за много палестинци от другата страна на стената, от другата страна на бодливата тел, войната никога не е спирала. Това е 75-годишна история на непреодолима смърт и разселване на палестинския народ.
Това е история за окупация под режим на апартейд, който окупира земя, разрушава къщи, конфискува земя, извършва военни набези и нощни набези. Знаете ли, контекстът на регионална суперсила с ядрени оръжия, която окупира, потиска и ежедневно извършва документирани престъпления срещу палестинците, липсва в разказа.
Искам да ви задам конкретен въпрос, защото използвате много думи, които очевидно мнозина в арабския свят са използвали - думи като апартейд и подобни. Но знаете, че ще бъдете подложена на много критики от страна на Израел и неговите поддръжници. И аз се чудя дали ще излезете да говорите?
Нека, но и нека само да подчертая, че апартейдът е наименование, дадено не от арабите, а от израелските и международните организации за защита на човешките права.
Миналата седмица написахте в Instagram: "Това не е самозащита, ако си окупационна сила и показваш разрушаването на Газа и си публикувал видеоклип от пресконференция през 2009 г. по време на тази война, в който казваш, че е сърцераздирателно да видиш колко малко се е променило. Светът не може да остане безмълвен. Това трябва да спре“. Смятате ли, че имате силата да промените нещо?
Не става дума за мен, а за това да се говори в името на човечеството. Не става въпрос за това да бъдеш про-израелски или про-палестински настроен. Става дума за избора на хората, на обикновените хора от двете страни. Палестинският народ твърде дълго е живял под потисничество и дехуманизация. Знаете, че те ежедневно страдат от унижения и нарушения на човешките права, независимо дали са в затвора, те са унижавани или тормозени, те нямат свобода на придвижване. Има над 500 контролно-пропускателни пункта, разпръснати из целия Западен бряг. Има разделителна стена, която е призната за незаконна от Международния съд и която е разделила териториите на 200 несвързани анклава. И знаете, че сте свидетели на агресивното разширяване на селищата върху палестинска земя, което прекъсна териториалната цялост и доведе до невъзможност за създаване на автономна, независима палестинска държава.
Така че виждате всичко това. Това е контекстът на този конфликт. Сега има силен фокус върху Хамас заради случилото се през последните няколко седмици. Това обаче е проблем, който далеч предшества Хамас и ще продължи и след Хамас. Това е борба за свобода и справедливост.