23-годишният войник от ЦАХАЛ (б.р. - Израелските отбранителни сили) Роуи Нахари е загинал по време на ожесточените сражения с "Хамас" в граничния град Кфар Аза в Газа.
Смъртта му обаче се превърна в лъч надежда за петима израелци, които получиха дарените от него органи. В прочувствена надгробна реч майка му Ирис разказа за последния дар на Роуи: "Знаехме, че Роуи иска да дари органите си, за да спаси други хора. Въпреки огромното предизвикателство, въпреки трудностите, ние избрахме да изпълним желанието му. Нека споменът за него бъде благословен."
Роуи е тежко ранен в сражение с палестинската групировка във вторник. Приет е в болница, но въпреки усилията на медиците изпада в мозъчна смърт. Опечаленото му семейство избира да дари органите му, спасявайки петима, които отчаяно се нуждаят от трансплантация, пише ynet, цитиран от "24 часа".
Сърцето на Роуи е трансплантирано на 63-годишен мъж от Тел Хашомер. Белите му дробове са спасителен пояс за 72-годишен мъж, а черният му дроб дава втори шанс на 44-годишна жена също в "Бейлинсон". Бъбрекът и панкреасът му са дарени на 29-годишна жена, а друг бъбрек е дарен на 61-годишна жена в болница "Хадаса" в животоспасяващи трансплантационни процедури.
Майката на Роуи пише в некролога му, че синът ѝ "е служил като офицер в парашутната бригада в 202 батальон. Той смело даде живота си, докато участваше в спасяването и защитата на Кфар Аза. Роуи беше не само уважаван офицер, но и имаше прекрасна душа, белязана от храброст и доброта. Израснал е в Мошав Ора в шестчленно семейство с майка си Ирис, баща си Ронен и братята си Бар, Ротем и Омер. Роуи оставя след себе си брат близнак, който служи заедно с него в парашутната бригада, както и двама по-малки братя."
"Роуи пристигна в медицинския център "Сорока" и веднага беше отведен в травматологията, където му оказах първа помощ. Той претърпя акритична операция заради тежко нараняване на горната част на тялото и оцеля след операцията. По-късно обаче беше преместен в общото интензивно отделение в изключително тежко състояние, беше упоен и поставен на апарат за изкуствено дишане", казва д-р Амит Франкел, спомняйки си как е опитал да спаси живота на войника.
"След много безсънни часове и грижи за десетки ранени пациенти, не можех да не забележа изключителното му семейство, което стоеше до леглото му. Топли, тихи, приятни хора. Братът близнак на Роуи, съратник в прашна униформа, се бе залепил до леглото на брат си, отчаяно търсейки лъч надежда" допълва той.
"На следващия ден с натежало сърце трябваше да съобщя най-разтърсващата новина. В разговор, лишен от всякаква преструвка, трябваше да разбия света на семейството. Неговият брат близнак, вперил очи в мен, заговори с решителен, но треперещ глас. Той предаде от името на цялото семейство желанието им да дарят органите му и да дадат на други хора шанс за живот", спомня си лекарят.
"Прегърнахме се, проливайки сълзи, без да произнесем нито една дума. За мен беше привилегия да се грижа за починалия Роуи. Имах честта да се запозная с благородното му семейство. Нека споменът за него бъде благословия."