Сирия организира в неделя парламентарни избори, които съвпадат с 20-ата годишнина от идването на власт на президента Башар Асад, начело на една опустошена от война страна, засегната тежко от западните санкции и от силна икономическа криза, предаде АФП.
Около 2100 кандидати - включително влиятелни бизнесмени, които са обект на санкции - се кандидатират на тези избори, третите от началото на започналия през 2011 г. конфликт, причинил смъртта на над 380 000 души и тласнал към изгнание милиони бежанци и вътрешно разселени лица.
Партията "Баас", която управлява от половин век и е тясно свързана с клана Асад, обикновено печели без затруднения тези парламентарни избори, които се организират на всеки четири години, за да определят 250 депутати в страна, където мнозинството опозиционери живеят в изгнание или извън зоните, контролирани от режима.
Първоначално беше предвидено те да се проведат през април, но изборите бяха забавени на два пъти поради пандемията от новия коронавирус, която засегна 458 души в контролираните от правителството райони, според официалните данни.
В този контекст разбира се, доминиращи в програмите на кандидатите са икономическите и социални въпроси, обещаващи най-вече решения на рязкото покачване на цените, възстановяване на страната и на инфраструктурата.
Избирателите са призовани да се явят в 7133 избирателни секции. За пръв път тази година ще се проведат избори в някогашни бастиони на бунта. След като спечели поредица от победи благодарение на военната подкрепа на Русия и Иран, режимът на Асад контролира вече над 70 на сто от страната.
"Изборите се провеждат в момент, когато сирийската армия си върна контрола над повечето региони, които някога бяха в ръцете на въоръжените групи", заяви пред АФП съдийката Хеба Фатум, член на избирателната комисия. "Има избирателни секции в Източна Гута и в провинция Идлиб, и в други региони, които не участваха в предишните избори", казва тя.
През 2019 г. правителствените сили подновиха офанзивата си срещу Идлиб, последния голям бастион на джихадистите и бунтовниците в северозападната част на страната, като си върнаха обширни райони от тази провинция.
Икономиката е приоритет
Милионите сирийци, живеещи в чужбина, повечето от които са бежанци, прокудени от конфликта, няма да могат да участват в изборите, освен ако се завърнат, за да гласуват, според член на избирателната комисия, цитиран от всекидневника "Ал Уатан".
Сред кандидатите има бизнесмени, които попадат под ударите на закона "Цезар", приет от Вашингтон в средата на юни, който се добави към серия вече наложени от Запада санкции.
Такъв е случаят с депутата Мохамед Хамшо, който се кандидатира, за да запази мястото си в столицата. И с Халед аз Зубайди, който според американското министерство на финансите е инвестирал в луксозен туристически проект близо до летището в Дамаск и който поддържа връзки с режима на Асад".
"По време на войната приоритетът беше сигурността. Но днес е икономическата ситуация", обобщава на улиците на Дамаск Абир Дибах, 32-годишна преводачка.
Страната се намира в най-тежката икономическа криза в историята си, която от няколко месеца се съпътства от нечувано обезценяване на валутата. Според ООН над 80 на сто от населението живее под прага на бедността.
Днешна Сирия е далеч от тази от 17 юли 2000 г., когато 34-годишният Башар Асад получи върховния пост след смъртта на баща си Хафез Асад.
Офталмолог по образование, учил във Великобритания, новият президент въплъщаваше надеждата за промяна. Двадесет години по-късно, той и режимът му са смятани за парии от международната общност.
Още повече, че след деветгодишна опустошителна война с множество жертви, в която се намесиха регионални и международни сили, не се вижда никакъв изход от кризата.
Следващите президентски избори се очакват през 2021 година.
"Президентът Асад ще остане дотогава, докато сирийският народ желае това", заяви неотдавна неговият първи дипломат Уалид Муалем.