Докато неговото ядрено споразумение със световните сили се разпада и се засилва напрежението в отношенията му със САЩ, Иран тази седмица е арена на дипломация с високи залози, маркирана от първото посещение на японски премиер в Техеран след ислямската революция от 1979 г.
Шиндзо Абе ще пристигне в сряда в Иран след предишна среща с президента Доналд Тръмп, чийто максималистичен подход към Ислямската република доведе до повторно налагане от Америка на санкциите, отменени от споразумението от 2015 година, и дори до въвеждане на нови, още по-строги. Германският външен министър Хайко Маас също посети Техеран тази седмица.
Остава неясно какво Абе ще бъде в състояние да постигне, тъй като Иран вече предупреди Европа, че към 7 юли ще започне да обогатява уран до равнища, близки до подходящите за използването му за военни цели, ако тя не предложи нови условия по (прилагането на) споразумението. Това става на фона на опитите на Япония да договори свои собствени търговски споразумения с Тръмп, който не се бави да налага мита срещу други страни.
Но Абе, чиято страна е силно зависима от близкоизточния суров петрол за своята мощна икономика, вече призна предизвикателството. "Необходимо е тясно сътрудничество между Япония и САЩ, за да може това напрежение около Иран да бъде смекчено и намалено", и то не трябва да кулминира до въоръжен конфликт", каза Абе по време на обща пресконференция с Тръмп през май в Токио.
Сегашната криза, довела до спешното изпращане на американска военна ескадра начело със самолетоносач и на бомбардировачи Б-52 в региона, се корени в решението на Тръмп от миналата година да изтегли САЩ от ядреното споразумение, което накара Иран да се съгласи да ограничи обогатяването на уран в замяна на отмяната на икономическите санкции.
Изтегляйки се от споразумението, Тръмп се аргументира с това, че то не ограничава иранската балистично-ракетна програма, нито пък третира проблема, обозначен от американски официални лица като "зловредното" иранско влияние върху целия Близък изток.
Тези, които навремето сключиха споразумението, го представиха като базисна стъпка към по-нататъшни преговори с Иран, чието ислямско правителство е в изострени отношения с Америка от превземането на посолството на САЩ в Техеран през 1979 г. и последвалата заложническа криза. Някои членове на администрацията на Тръмп, особено съветникът по националната сигурност Джон Болтън, преди това подкрепяха свалянето на иранското правителство. Тръмп обаче подчертава, че иска да преговаря с иранските религиозни водачи.
"Нямам никакво намерение да нападам Иран. Това, към което се стремя, е Иран да каже "не" на ядрените оръжия. Точно сега ние имаме достатъчно други проблеми в света с ядрените оръжия. Нека Иран се откаже от ядрени оръжия и мисля, че ще се споразумеем", посочи Тръмп на същата пресконференция в Токио.
Реакцията в Иран е смесена. Неговата валута - риалът - понастоящем се разменя при курс 120 000 за 1 долар. По време на споразумението от 2015 г. курсът бе 32 000 за 1 долар.
Япония някога купуваше ирански петрол, но сега е спряла заради американските санкции. Близкоизточният петрол обаче си остава от жизнено значение за нея и неотдавнашните заплахи на Иран да затвори Ормузкия проток - тясната "пролука", през която минава една трета от световната морска търговия с петрол, предизвика опасения.
Абе пристига в Техеран в сряда и ще остане там до петък, съобщи в неделя иранската държавна агенция ИРНА. Очаква се японският външен министър Таро Коно да пристигне в Техеран преди Абе и да се срещне с иранския си колега Мохамад Джавад Зариф.
Говорейки в един ирански университет в неделя, Зариф приветства посещението на Абе, но подчерта, че Тръмп е започнал "икономическа война" срещу Иран чрез налагането на санкции. "Ние ясно казахме, че икономическата война съвсем не е различна от (същинската) война. Една икономическа война е насочена главно срещу обикновените хора и всъщност представлява тероризъм. Тази политика трябва да бъде прекратена", каза Зариф.
Междувременно Иран в неделя обяви разполагането на нова ракетна батарея "земя-въздух", наречена "Хордад 15". Тази система използва ракети местно производство, наподобяващи ракетите "Хок", които някога САЩ продаваха на шаха, а по-късно и на Ислямската република в рамките на скандала "Ирак-контри" от 1980-те години.
Разкритията за ракетите идва на фона на присъствието в региона на самолетоносача "Ейбрахам Линкълн", повикан по-рано, който засега остава в Арабско море. Той все още не е преминал през Ормузкия проток, за да навлезе в Персийския залив, вероятно за да защитава един кораб, който вече се намира в обсега на въздушни удари от Иран, а вероятно и за да не предизвика реакция от иранската полувоенна "Революционна гвардия", която редовно провокира американските бойни кораби.
Преди Абе, в Иран в понеделник пристигна германският външен министър Хайко Маас. Германия е една от страните, подписали ядреното споразумение и се опитва да убеди Иран да продължи да го спазва.
Пред него вчера иранският външен министър предупреди САЩ, че те "не могат да очакват да бъдат в безопасност", след като са започнали "икономическа война" срещу Техеран, заемайки твърдолинейна позиция по време на посещението на първия германски дипломат, дошъл да се опитва да потуши напрежението.
Със строго изражение на лицето Зариф отправи серия от заплахи във връзка с напрежението, обхванало Персийския залив след началото на кризата, започнала с решението на Тръмп да напусне споразумението и да наложи още по-страги санкции срещу Иран, засягащи най-вече петролния сектор.
"Самият Тръмп обяви икономическа война срещу Иран. Единственото решение за намаляване на напрежението в региона е прекратяването на тази икономическа война." Той отново предупреди: "Този, който започне война срещу нас, няма да е този, който ще я прекрати", каза Зариф.
Яростната реторика на Зариф отбеляза рязка смяна на тона от образования в САЩ дипломат и е сигнал, че Иран поема по-твърд курс към Запада. Неговите публични заплахи по време на съвместната му пресконференция с Хайко Маас бяха шокиращи, защото Зариф бе един от онези, които допринесоха за ядреното споразумение, наред със сравнително умерения президент Хасан Рохани. Той обаче не е човекът, който взема решение дали да се започне война. То принадлежи на върховния лидер.
Маас, от своя страна, подчерта, че неговата страна и останалите европейски държави искат да намерят начин да спасят споразумението, в резултат на което Иран ограничи обогатяването на уран в замяна на вдигане на икономическите санкции. Но той призна, че има ограничения. "Ние не сме в състояние да направим чудеса, но се опитваме да положим всички възможни усилия да предотвратим провала му", каза Маас.
Европа все още не е успяла да предложи на Иран начин за заобикаляне на новите американски санкции, въпреки изтичането на крайния срок, даден от Иран - 7 юли, когато той се закани да възобнови обогатяването на уран.
Изявленията на Зариф последваха думите на Маас за Израел - най-върлия враг на иранското правителство. "Правото на Израел да съществува е част от основополагащите принципи на Германия и изобщо не подлежи на преговори.Това е резултат от нашата история, то е неотменяемо и не подлежи на промяна заради моето присъствие тук, в Техеран", подчерта Маас.
След това Зариф видимо се разгневи и изреди списък от близкоизточни проблеми: от Ал Каида до бомбардировките над йеменски цивилни, за което той обвини САЩ и техните съюзници, а именно Саудитска Арабия.
"Ако някой говори за нестабилност в този регион, други сили са отговорни за това", каза той.
Острият тон на Зариф е свързан с растящото разочарование на Иран от Европа, както и от все по-затягащите се американски санкции срещу неговата страна. Рязкото обезценяване на иранската валута - риала - стопи доходите на хората и изстреля нагоре цените на практически всяка стока в страната.
Европейските страни бяха обещали да създадат механизъм, наречен ИНСТЕКС, който да позволи на Иран да продължи да търгува с хуманитарни стоки независимо от американските санкции. Тази програма обаче все още не може да бъде задвижена - нещо, което говорителят на иранското външно министерство отбеляза още преди Зариф и Маас да говорят пред репортерите.
"Ние не сме се и надявали много на ИНСТЕКС. Ако ИНСТЕКС можеше да ни помогне, трябваше да го е направил досега", каза говорителят Абас Мусави, цитиран от иранската телевизия.
По-късно Маас се срещна и с президента Рохани.
"Ние очакваме Европа да се възправи срещу икономическия тероризъм на Съединените щати против иранския народ, изпълнявайки своите ангажименти по споразумението", каза Рохани на Маас.
Преди това в неделя Маас посети Йордания и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Говорейки в Абу Даби - столицата на Емиратите, той каза, че е важно да бъде предотвратена каквато и да е военна конфронтация в Залива.
"Ние искаме да избегнем всякакво недоразумение, което би могло да предизвика автоматични реакции, водещи към употреба на сила. Всички замесени носят абсолютна отговорност да избегнат една спирала на ескалация. Това е позиция, която ще изразя ясно и утре, от другата страна на Залива", посочи Маас.
Той подчерта още, че Германия няма да приеме подхода "по-малко за по-малко" в каквито и да са преговори за спасяването на иранското ядрено споразумение. Неговият колега от ОАЕ шейх Абдула бин Зайед Ал Нахиян обаче каза, че всяка нова ядрена сделка трябва да взема предвид и опасенията за иранската ракетна балистична програма и за регионалното влияние (на Техеран).
"Всеки опит това споразумение да стане успешно, според нас, трябва да включва като участници всички страни от региона", каза шейх Абдула.
След пресконференцията Маас бързо напусна, без дори да спре да се ръкува с шейх Абдулах, преминавайки пред него на път към изхода от залата, пише БТА.