Западният ислямист не отстъпва по жестокост на местните си колеги

На страната на Ислямска държава (ИД) се бият много граждани на европейски и северноамерикански държави. Някои от тях се връщат в родните си страни и извършват терористични актове. Такъв е и случаят с единствения оцелял атентатор от кървавата нощ на 13 срещу 14 ноември 2015 г. в Париж – Салах Абдеслам, отговорен за смъртта на повече 130 души. Как и защо тези хора се присъединяват към екстремистите в Близкия изток?

Почти всички радикални мюсюлмански групировки (ИД, Ал Кайда, Талибаните и други) имат свои клетки в Западна Европа и САЩ, които набират бойци и имат свои канали за прехвърляне на жива сила към фронтовете в Ирак и Сирия и обратно.

Първата крачка

По-голяма част от бъдещите джихадистити са млади мюсюлмани, израснали на Запад. Става дума за деца и внуци на имигранти. Родителите и дядовците на младите попълнения на ИД са работили здраво и заради нестабилното им положение в обществото не са имали противоречия със Закона. Второто, а и третото поколение на т.нар. западни мюсюлмани изпитва криза на идентичността. Потомците на имигрантите растат сред западни ценности, приемайки начина на живот и навиците на заобикалящия ги свят, от една страна. От друга – те си остават чужденци за мнозинството от населението и не могат да се впишат пълноценно в обществото. Тук се намесва и максимализмът на всеки един млад мъж и желанието да намери идеята, за която си струва да умре. Това са и мотивите на много „туземни“ европейци, които приемат исляма.

Желаещите да наберат кадри сред мюсюлманите са много и вербовчиците са почти навсякъде: във и около джамиите, университетите, културните центрове. „Ловците на глави“ описват джихада (борбата за вярата) по най-прекрасния начин. Бойците са сплотен колектив и са готови да жертват всичко в името на победата на Исляма. Тяхната смърт ги превръща в мъченици (шахиди) и отиват в рая, където девици им сервират леден шербет. Алтернативната, казват пропагандаторите, е сивият живот на Запад, изпълнен с работа, плащане на данъци, които спонсорират войната на неверниците срещу Исляма.

Агитаторите използват и високите технологии. Те показват на кандидатите за бойци клипове, а видеата може да се конкурират с класическите екшъни на Холивуд, коментира АП.

Пътят към Рая?

След идеологическата обработка и теоретичната подготовка идва ред на практиката. Задача №1 е да се стигне до фронтовата линия. По принцип, маршрутът се посочва от "ловеца на глави" и минава през Турция или Йордания. Двете страни имат обща граница със Сирия, през която преминават бежанци, сътрудници на хуманитарни организации и контрабандисти. Желаещите да отидат в Сирия използват най-често турския път, а иракските бойци - йорданския. Има и резервен вариант – през Кипър. От Острова на Афродита пътуват кораби до Сирия и Ливан, а оттам до владенията на ИД пътуването е кратко и почти безпроблемно.

Европейските бойци за вярата използват най-удобния – турския маршрут. Мъжът трябва да има само валиден паспорт и да стигне до границата с Ирак и Сирия. Оттам боецът се поема от трафикантите на хора, които не правят празен курс. От Халифата се изнасят петрол, наркотици и културни ценности. За американците, канадците и австралийците пътуването е малко по-сложно. Те трябва да използват въздушен, а не наземен транспорт до Турция или Йордания. След това всичко става просто и тръгва като по мед и масло.

Еврокатиби

Пристигналите от Европа, Северна Америка, Канада или Австралия терористи формират катиби (бригади) по страната, в която са родени или по родния си език. Само в района на сирийския град Алепо има пет или шест френскоезични подразделения и неустановен брой, в които се говори немски. Такова разделение е предизвикано от необходимостта – младите мюсюлмани не говорят добре арабски. Към днешна дата в редовете на ИД се бият 15 000 души, от тях европейците са приблизително една трета.

Чуждите доброволци често се показват в световната мрежа. Един от класическите в това отношение случаи е британският поданик Джихади Джон или Черния Бийтълс с рождено име Мохамед Емвази (1988-2015 г.), станал известен през 2014 г. с убийството на американския журналист Джеймс Фоули. Бригадата, в която е служил ислямистът от Обединеното кралство, се нарича "Бийтълс". Нейните членове си говорят на английски и не знаят арабски.

Западните джихадисти не отстъпват по жестокост на своите местни колеги и Джихади Джон не е единственият боец, покрит с мрачна слава. Британският в. "Таймс" разказва за притежателя на френски паспорт Абу Омар. Гражданинът на западноевропейската държава нашумя след като пусна свои снимки как вози на високопроходим автомобил трупове на мирни жители и бойци на милиции, сражаващи срещу ИД. "Докато живях във Франция, развозвах мляко. Сега развозвам трупове на неверници и вероотстъпници", е написал той в коментар под поста си.

Германецът, роден като Филип Бергнер и по-късно приел исляма, бе публикувал снимка със своя съгражданин Мустафа на фона на трупове. Фотографията стана повод службите във Федералната република да се поинтересуват от зловещия пост. Оказало се, че новопокръстеният и неговият другар по жестокост са от квартала "Лоберк" в западния град Динскласен и са членове на катиб "Лоберк". При това районът, дал името си на катиба, не се различава особено от други квартали в Западна Европа и САЩ. Въпросът, на пръв поглед, е колко още европейски, американски и канадски, австралийски, граждани ще заминат за бойните полета на Близкия изток?

Не, въпросът е друг: Какво ще правят бойците, които ще оцелеят в огнения Ад на джихада и се върнат на Стария континент? За съжаление, отговорът не е оптимистичен и събитията от парижката ноемврийска нощ не предразполагат към оптимизъм.

Да се разбият подобни мрежи е мисия почти невъзможна. Повечето от мюсюлманските общини са капсулирани и влизането на чужд елемент е сложно, прави извода си авторът на материала на "Таймс".