Премиерът Матео Ренци изключи "за момента" пряко участие на Италия в нанасянето на въздушни удари в Ирак.
"Не е взето решение за италианска военна намеса срещу "Ислямска държава" (ИД) в Ирак. По принцип, въоръжената намеса в определени ситуации е факт, но обстановката в Ирак не притежава тези характеристики, поне за момента. Засега въпросът не стои на дневен ред", заяви министър-председателят в телевизионно интервю.
В отделно изявление министърът на отбраната Роберта Пиноти допълни с подробности позицията на правителството по обстановката в Ирак, изключи Сирия от сферата на италианското военно планиране, косвено потвърди кандидатурата на Италия да оглави съюзническа мисия в Либия и отхвърли твърденията, че тя е поставена като условие за участие в бойните действия на иракския фронт. "Сега сме в нова фаза на войната в Ирак. Коалицията от съюзници и иракското правителство казват, че трябва да бъдем по-силни и решителни в борбата срещу ИД. Споделяме тази цел, но все още няма ориентация в правителството по тези нови аспекти, в противен случай щяхме да информираме парламента. Ние сме в процес на оценка на постъпващите от коалицията и от иракското правителство нови необходимости, но решение няма да бъде взето без участието на парламента. Това е въпрос, който няма никаква връзка, нито пък е преосмисляне на искането за италианско ръководство на мисия в Либия. Двете неща не са свързани. Ако обстановката в Сирия се изясни, ние ще преценим дали да се присъединим, но засега участваме само в иракската мисия. В момента Италия участва в коалицията против ИД в Ирак. Обстановката в Сирия е различна. Надяваме се да бъдат засилени действията срещу ИД и да се постигне политически преход, за да се създаде различна и международно призната ситуация. В такъв случай ще направим преценка дали да участваме в коалицията в Сирия", изтъкна военният министър.
Основните политически послания в тези изявления могат да се тълкуват като въздържане на Италия от косвена конфронтация с Русия в Сирия и отказ да се решава на правителствено ниво евентуално пряко участие в нанасянето на въздушни удари в Ирак, като се поиска вот в парламента с произтичащото неизбежно удължаване на сроковете. По обобщени експертни данни, които не са потвърдени от официални източници, италианският контингент в съюзническата мисия в Ирак възлиза на около 600 души. Предполага се, че 220 души са от състава на ВВС, дислоцирани в три бази в Кувейт, където са разположени 4 многоцелеви изтребители-бомбардировачи Торнадо (Panavia Tornado IDS) от 6-о авиокрило, постоянно базирано във военновъздушната база Бреша-Геди в областта Ломбардия. Към тях са придадени един стратегически транспортен самолет за зареждане с гориво по време на полет КС-767 (Boeing KC-767) и 2 безпилотни летателни апарата (дронове) MQ-1 Predator. Тяхната мисия е ограничена до водене на въздушно наблюдение и установяване на цели, при което дроните не носят на борда си стандартното въоръжение от ракети AGM-114C Hellfire.
Около 250 души от състава на Сухопътните войски (СВ) на Италия са временно базирани в Ербил в Ирак, като вероятно 100 души спадат към така наречените военни съветници, натоварени с обучението и подготовката на кюрдски и иракски личен състав, докато останалите осъществяват логистична поддръжка и охрана на базата. Към тях са придадени 4-5 многоцелеви вертолета NHI NH-90, пригодени за транспорт и евакуация на ранени.
Има данни и за поне 50 италиански военнослужещи, придадени към различни иракски командвания в Багдад, както и към щаба на операцията "Непоколебима решимост" (Inherent Resolve), разположен в Кувейт.
Италия доставя на кюрдските бойци в Ирак 14,5 милиметрови боеприпаси за тежко картечно въоръжение, които бяха иззети през 90-те години на миналия век по време на войните в бивша Югославия, както и 80-милиметровото безоткатно оръдие "Бреда Фолгоре" (Breda Folgore) за поразяване на бронетанкова техника. Оръдието бе въведено на въоръжение в италианските СВ, но остана практически неизползвано на склад поради редица тактико-техническо недостатъци.
Липсват официални данни за разходите по издръжката на италианския контингент в Ирак и Кувейт, но се смята, че те са от порядъка на 150 милиона евро годишно, предвид изискванията за експлоатация и поддръжка на авиационната техника.