"Ако евродепутати искат да дойдат в Република Северна Македония (РСМ) като част от делегация на Европейския парламент са добре дошли, но в лично качество, независимо какви са техните мотиви може да им бъде забранено влизане в страната", това каза президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски, предаде БТА.
На дискусия, организирана от Белградския център за политика на сигурност на тема "Руската агресия срещу Украйна: Нов импулс за разширяване на ЕС” Пендаровски разказа, че на проведения в началото на годината Съвет за национална сигурност, преди отбелязването на годишнината от смъртта на Гоце Делчев, на което се очакваше от България да пристигнат хора, които да почетат Делчев, е имало информация от службите за сигурност, че има вероятност от провокации и хора, които не бива да бъдат допускани в страната.
„Имахме цялостна информация. На някои хора не им беше позволено да влязат в държавата. Правим преценка кое лице, по какъв повод не трябва да се допуснато, включително и някои евродепутати. Такива лица, които показват иредентистки виждания към страната ни няма да бъдат допускани. Не можеш да се криеш зад своя формален статут”, посочи Пендаровски.
Недопускането на територията на Северна Македония на евродепутата Андрей Ковачев на 6 май, когато той пътуваше, за да участва в отбелязване на Деня на деня на храбростта и българската армия на българското военно гробище край Ново село, предизвика редица реакции не само от страна на България, но и в Европа.
"Политиката е изкуството на възможното. Бъдещето на Република Северна Македония е в ЕС, и това включва да бъдат направени промени в конституцията. Спирането на евродепутати трудно може да се обясни", каза заместник-директорът на Европейския съвет по външни отношения Весела Чернева, която също участва в дискусията.
"България преиначава историята", каза Пендаровски. Тя преди две години и половина е започнала да представя искания, които нямат допирна точка с критериите от Копенхаген", добави той.
„Започнаха да говорят, че македонският език е диалект на българския, че през периода от 1941 до 1944 г. те са били администратори, а не окупатори и всичко това е разпространено писмено до всички посланици. Този вид исторически ревизионизъм е абсолютно недопустим в каквато и да е сериозна дискусия“, каза Пендаровски, според когото не такъв трябва да бъде диалогът между две държави, но с приемането на преговорната рамка РСМ е приела да впише българите в конституцията като „малко етническо малцинство, заедно с хърватите и черногорците".
На въпрос дали проблемите, които Северна Македония е имала с Гърция и България, са решени по един и същи начин и дали в случая става въпрос за история или за добросъседски отношения Пендаровски отговори, че „докато намерението на Гърция е било да се разграничи от македонците, то намерението на България е те да бъдат абсорбирани в българската нация”.
"Като преговорна рамка ние трябва да получим добросъседски отношения. Преди френското предложение те не мислеха, че сме съседи, а че България граничи със себе си, но щетата вече беше направена”, каза Пендаровски.
За 30 години Северна Македония е показала, че може да взима трудни, но правилни от гледна точка на бъдещето решения, каза вицепремиерът Славица Гърковска, според която връщането на страната към изолацията е най-нежеланият сценарий.
Пендаровски коментира и значението на членството в НАТО и влиянието на руската пропаганда на Балканите и по думите му, ако Северна Македония не е била член на НАТО и не е разполагала с цялата информация в тази система, трудно е можела да се справи "с цялата пропаганда и фалшиви новини".