На 20 август Гърция излезе от т. нар. рамка за засилено наблюдение от ЕС. В края на юни Европейската комисия (ЕК) реши, че наложеният през 2010 г. строг контрол върху Атина вече не е оправдан, след като в края на април правителството върна предсрочно на Международния валутен фонд (МВФ) последния транш (1,58 милиарда долара) от получения кредит.
"След 12 години се затваря една трудна глава за страната ни", заяви министърът на финансите Христос Стайкурас. "Гърция се връща към европейска нормалност и вече няма да е изключение в еврозоната", добави той.
Въпреки уверенията на премиера Кириакос Мицотакис гърците не вярват на това завръщане към нормалност и не успяват да изтрият от паметта си едно десетилетие, което за тях е синоним на крах, обедняване и унижение.
Ще са необходими няколко десетилетия преди страната да се възстанови от наложената шокова терапия, която й нанесе колосални щети, пише френското издание "Медиапар", цитирано от БТА.
От своя страна ЕК се ограничава с игнорирането на проблема. В писмо, подписано от вицепрезидента Валдис Домбровскис и евромисаря по икономическите въпроси Паоло Джентилони, Брюксел подчертава, че гръцкото правителство е спазило по-голямата част от поетите ангажименти. Това е същественият факт за Европа, която, както изглежда няма желание да се задълбочава що се отнася до всички останали детайли, пише "24 часа".
След като през 2018 г. Гърция излезе от европейската спасителна програма, ЕС сякаш забрави за нея. В действителност кризата не е забравена не само от самите гърците, но и европейците. Това събитие остави дълбока рана в съзнанието им, тъй като ЕС промени собствената си природа: от обединение на свободни страни той се превърна в съвкупност от кредитори и длъжници. Брюксел наложи принудително правилата си и гледната си точка в името на защитата на единната валута и интегритета на еврозоната.
Неслучайно при последната си визита в Атина през октомври 2021 г. бившата канцлерка на Германия Ангела Меркел, възприемана в Гърция като основния отговорник за управлението на гръцката криза, поднесе един вид извинение. Признавайки, че това е бил най-трудният момент в от мандата й, Меркел заяви, че добре осъзнава с какви ограничения и предизвикателства е трябвало да се сблъскат гърците по време на строгите мерки за икономии, наложени на страната.
Преди Меркел МВФ, част от известната "Тройка", натоварена да следи за изпълнението на наложените на Гърция мерки за икономии, публикува различни доклади по темата. Изводите от тях са ясни: базираните на грешни модели програми са претърпели крах в Гърция. Вместо да спомогнат за реабилитирането на страната, те са послужили по-скоро за спасяване на германските и френските банки, които са раздавали най-големи заеми. От докладите става ясно, че МВФ е стигнал до извода, че не е трябвало да участва в тази маневра и той се зарича да не повтаря отново тази грешка.
Европейската централна банка (ЕЦБ), друг компонент на "Тройката", никога не е коментирала "гръцкия си опит", ограничавайки се да отбележи, че че не би действала отново по същия начин. Колкото до ЕК, тя изглежда не си е извлякла никакви поуки от случилото се, дори по отношение на непрозрачното функциониране на Еврогрупата. То бе остро заклеймено от бившия гръцки министър на финансите Янис Варуфакис, който е противник на рецептата за строги икономии пише френското издание. За ЕК Гърция вече е стара история…
Всичко това се случва поради факта, че никой не иска да предявява претенции към един и без това катастрофален баланс. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Гърция, който през 2008 г. е бил 355,9 милиарда долара, през 2021 г. се е понижил до 216,2 милиарда долара, което е спад с 39 на сто. Това е безпрецедентна низходяща траектория за страна, принадлежаща към развита икономическа зона. Вместо да се понижи, държавният дефицит е нараснал - през 2012 г. е бил 110 на сто от БВП, докато днес надвишава 200 на сто. Това, което някога представляваше проблем за Европа, днес обаче не поражда безпокойство, тъй като държавата генерира достатъчен бюджетен излишък, за да се издължи на кредиторите.
Този процес има и своята висока цена: пълното унищожение на гръцката социална държава, като 15 последователни реформи са довели до съкращаване с над 30 на сто на пенсиите на гърците. Всичко, което е можело да бъде приватизирано, е било приватизирано, без да се мисли за последиците, отбелязва "Медиапар". ЕК пък е винене, че е подценила китайската стратегия за експанзия и е позволила на "Коско шипинг“ (Cosco shipping) да се сдобие с контрола върху пристанището в Пирея.
Без съмнение безработицата е намаляла. През 2016 г. тя е била 27 на сто, а днес не надвишава 12,5 на сто, но с цената на липсата на гаранции за заетост. Деморализирани и без перспективи за бъдещето , около 500 000 млади хора, повечето с висока квалификация, са напуснали страната през последното десетилетие.
Според предложените модели Атина трябваше да се завърне към растеж и да навакса пропуснатото от 2019 г., но застоят в световната икономика заради COVID-19 разби всички прогнози. Поради липсата на туристи гръцката икономика отново се срина. В края на 2012 г. МВФ предвиждаше растеж от около 6 на сто, а ЕК очакваше 3-4 на сто за периода 2022-2023 г.
Войната в Украйна и последвалият скок на цените на електроенергията обаче отново объркаха плановете. Инфлацията в Гърция достигна през юни 12,1 на сто, най-високото равнище от ноември 1993 г. Бензин, електричество, транспорт, хранителни стоки . всичко поскъпва и всекидневният живот за гръцките семейства става все по-труден, тъй като заплатите са ниски, отбелязва италианското издание "Интернационале". В началото на годината правителството одобри програма за помощи в размер на 6,5 милиарда евро, която се оказа недостатъчна. В началото на май Атина увеличи минималната заплата с 50 евро и тя достигна 713 евро бруто на месец. Синдикатите искат минималната заплата да е поне 825 евро на месец, като дори и при подобен размер ще е под равнищата от 2008 г.
Премиерът Мицотакис ще обяви традиционно съдържанието на поредния икономически пакет в началото на Солунския международен панаир (10 -18 септември). Една от мерките, които се обсъждат, е т.нар. "чек за поскъпването". Това е мярка, насочена към подпомагане на уязвимите обществени групи, които са подложени на най-голям натиск от увеличението на цените. Сред постоянните мерки, които се смята, че ще бъдат приложени със сигурност, е отмяната за държавните служители и пенсионерите на т.нар. "вноска солидарност" - допълнителен данък, който беше въведен по време на финансовата криза в Гърция. Обсъждат се и ново повишаване на минималната заплата, увеличаване на пенсиите, намаляване на патентния данък с до 50 процента, както и нов кръг на субсидиране на цените на горивата.
Насърчавани от експертите на ЕК, правителствата, които се сменяха в Гърция, направиха всичко възможно, за да ускорят развитието на туризма, най-бързият и и лесен начин за генериране на приходи. Секторът е повече от всякога основната движеща сила на икономиката на страната. Със завръщането на европейците и американците това лято правителството предвижда рекордна година за туризма, с постъпления, които значително ще надвишат 13-те милиарда евро от миналата година. Тези средства обаче няма да бъдат реинвестирани в другите сектори на гръцката икономика, отбелязва "Медиапар".
Слабо индустрирализирана още преди дълговата криза, Гърция изостана допълнително. Процентният дял на инвестициите е един от най-ниските в Европа и за разлика от всички останали европейски страни е останал непроменен през цялото изминало десетилетие. На Гърция й липсват решения, търсене и кредитиране.
Банковата система в страната все още е обременена от пропуснати плащания и непогасени кредити. В основата си проблемът е същият като преди 10 години: обемът на "токсичните" кредити не е намалял и е около 30 на сто. По-голямата част от малките и средни компании, които са в основата на икономическата структура на страната, са в състояние на фалит или частичен фалит.
Европейските планове и инвестициите на ЕЦБ трябваше да допринесат за оздравяването на гръцките банки, но в действителност франкфуртската институция се задоволи да ги изключи от европейската банкова и финансова система, за да избегне разпространението на кризата, изоставяйки ги на съдбата им. Неспособността на гръцките банки да гарантират финансиране за икономиката може да доведе до катастрофални последици за развитието на страната.
Въпреки че Атина официално се финансира на пазарите, в действителност съдбата й обвързана с програмата за изкупуване на държавни облигации на ЕЦБ, която осигурява непряко финансиране на държавата. Това обаче не пречи на Гърция да има най-високата лихва в еврозоната - над 3 на сто.
В рамките на програмите за възстановяване и подкрепа по време на здравната криза Гърция се превърна в един от най-големите бенефициенти на европейско финансиране. Атина ще получи 17,8 милиарда евро грантове и 12 милиарда евро заеми. Освен това страната е една от основните дестинации за проекти в областта на климата и развитието на цифровата икономика.
С голяма публичност и високопарни думи гръцкият премиер обяви в средата на 2021 г. началото на програмата "Гърция 2.0". Благодарение на европейските фондове страната трябваше да промени модела да навлезе с решителна крачка в икономиката на бъдещето.
Оттогава войната в Украйна, инфлацията и социалното напрежение сякаш накараха правителството да понижи амбициите си. Атина вече не говори за смяна на модела, а точно обратното, изглежда иска да предложи отново същите практики от миналото: начинът на разпределение на грантовете и помощите от Европа облагодетелства единствено големите компании (също и чуждестранните), които са едва малка част от икономиката на страната. Всички малки и средни компании изглеждат изключени от механизма. ЕК, която е натоварена да следи за правилното изпълнение на програмите, не реагира на това развитие. Това сякаш е по-скоро навик, когато става дума за Гърция, независимо от контекста, според френското издание.
Мицотакис предупреди, че ресурсите, с които разполага Гърция, не са неизчерпаеми, макар че държавата е в състояние да подпомага с 2 милиарда евро месечно разходите за електроенергия на домакинствата и бизнеса. "Инфлацията не се бори с фалшиви инфлационни обещания", добави той.
Тази криза на демокрацията, която придружава травмата от строгите ограничения, изглежда оставя Европа безразлична. Гърция е част от еврозоната и целостта на ЕС и валутата му са съхранени. Ако не се брои валутата обаче изглежда така сякаш Гърция вече е напуснала ЕС, заключава "Медиапар"