Политиците могат да бъдат сдържани пред обществеността, но обществеността не трябва да бъде сдържана от факта, че Македония, очевидно поради противопоставянето на България, няма да получи дата за преговори и няма да стане член на ЕС. И трябва да се примирим с това възможно най-скоро. Ще останем македонци, ще говорим македонски, Гоце ще си остане наш, но няма да станем приятели с българите. Няма защо да се правим на мили, когато очевидно от самото начало (българите) са знаели какво ни подготвят. Това пише в свой материал Любиша Николовски в македонския в-к "Слободен печат".
,,Следователно нито Заев, нито Димитров трябва да се преструват на големи приятели с Бойко Борисов и Захариева, защото те така или иначе вероятно ще напуснат българската политическа сцена. Но последиците ще останат. Така че грешките от разширяването на ЕС през 2007 г., когато той получи България в своята компания, сега се плащат от Македония. Но последствията ще бъдат поети от самия Съюз, който очевидно в известен смисъл се превръща в „заробена държава“ на собствените си принципи и капризите на България, която злоупотребява с тези принципи. Сега ЕС прилича на немощна стара баба, която може само мълчаливо да се оглежда като един от неговите палави членове и подкопава принципите, които го изграждат от десетилетия. Кой след това ще повярва в Съюза, че той е в основата на европейските ценности, от които се ръководи, и ги изисква като условие от всички, които желаят да се присъединят към него'', пише още изданието.
Но очевидно вместо фундаменталната Ангела Меркел или непокорния Саркози, сега българката Екатерина Захариева преподава уроци по европейски критерии. С ветото върху Македония България поставя Съюза в слугинска роля, защото преди това, почти единодушно, всички се съгласиха да дадат „пропуск“ на Македония през декември. Захариева, и не само тя, европеизира нейните (български) лични разочарования, поставяйки ги в скута на всички, които „издърпаха“ същата тази България от времето, когато най-присъщият критерий в тази страна бяха „три червени“, което Захариева вероятно добре помни. Ако забрави отново, ще ѝ се напомни за значителен брой македонци, чиито фамилии завършват на „ов“, но не са българи. А именно, критерият „добросъседски отношения“ по време на приемането на нови членове на Съюза от „условие, без което е невъзможно“ се превърна в „ултиматум, с който е възможно“. Но само еднопосочен. Защото този критерий е инструмент, който може да се използва само от държавите-членки, а не от страните кандидатки за членство в Съюза. И страни като България могат да злоупотребяват с тази фраза до степен да отрекат цялата нация като условие за членство в Съюза. Ако ЕС се съобразява с такова изкривяване на критериите, които си е поставил, тогава неговите принципи на демокрация и свобода на самоопределение са contardictio in adjecto. Тогава или целият Съюз лъже, или някой в него лъже, коментира в статията си Николовски, предава "Фокус".
Но може би поведението на България е причината ЕС да съжалява, че е продължил с разширяването през 2007 г., така че за да го спре, той започна да измисля и прилага все по-трудни критерии за членство и накрая, с предложението на Франция, да преразгледа целия процес, то де факто става невъзможно. Оттук-нататък нека европейците задържат България, в която искат „кръг на Саркози“, но нека отменят Берлинския процес, защото от утре той няма да струва дори пет пари. И Балканите! Балканите имат своите недостатъци, но и своите предимства. Не сме ли вратата и пазачът на Европа, завършва коментара си македонският журналист.