Кандидатът на опозиционната Социалдемократическа партия и бивш премиер на Хърватия Зоран Миланович победи настоящата хърватска президентка Колинда Грабар-Китарович на втория тур на президентските избори, произведен днес.
Това показват данните от преброени 99 процента от бюлетините, предаде БТА, цитирайки АП. Преднината на Миланович е с над 100 000 гласа над Грабар-Китарович, посочва ДПА. След преброяването на 99 на сто от гласовете Миланович получава 53 на сто срещу 47 на сто за Грабар-Китарович, която бе излъчена от управляващата Хърватска демократична общност, допълва АП. В Хърватия президентът има предимно церемониални функции, защото не може да налага вето на закони, отбелязва Ройтерс. Президентът обаче има влияние върху външната политика, отбраната и сигурността. Изборните резултати са удар по управляващите консерватори в момент, в който Хърватия пое за шест месеца ротационното председателство на Европейския съюз, отбелязва АП. Вотът е тест и за нагласите преди парламентарните избори, насрочени за по-късно тази година.
Екипът на Миланович и неговите привърженици в неговата изборна централа ликуваха при съобщаването на резултатите. Миланович благодари на поддръжниците си и на доброволците, подпомогнали кампанията му. "Благодаря на всички доброволци, на всички вас, които ме подкрепяхте през последните шест месеца. Хора, благодаря ви", написа във Фейсбук Миланович. "Това не беше лека победа, но тя беше чиста", допълни Миланович, цитиран от ТАСС. Той поясни, че има намерение да отпразнува случилото се и после да си легне. "Хърватските граждани ме избраха да бъда президент на Хърватия, на хърватите и на онези, които не са хървати. Знам, че на някои не допадам, но трябва да продължим напред и да избегнем разделенията", допълни Миланович.
Сътрудници на Грабар-Китарович пък казаха, че ще изчакат пълните резултати, но признаха, че разликата между двамата кандидати е такава, че не може да се очаква нещата да се променят. Подкрепата за 51-годишната Грабар-Китарович пострада от серия от гафове в предизборната й кампания. Тя се опита да привлече крайнодесните гласове, като спомена за единството на Хърватия по време на войната през 1991-1995 г. 53-годишният Миланович пък се надява да си върне известно влияние върху либералите в предоминиращо консервативната страна. Склонен към популистки отклонения като премиер, той изгуби популярността си, след като беше свалено неговото правителство през 2016 г. Днес той твърди, че си е взел поука и е помъдрял, посочва АП.
Въпреки че Хърватия е член на ЕС, тя все още има проблеми с корупцията и икономически проблеми. Това останаха неразрешени въпроси след опустошителната война от 1991 до 1995 г. Партията на Миланович и тази на Грабар-Китарович доминират политиката в Хърватия, откакто тя се отцепи от бивша Югославия, допълва ДПА. Миланович е дипломат и бивш юрист, който късно навлезе в политиката. Той казва, че иска да установи климат на толератност в страната си, допълва Франс прес.
Според критици е сноб, а според привържениците е образован, интелигентен и амбициозен.