Ако все пак се стигне до съчетано име с географско определение, според мен най-приемливото, макар че пак можем да имаме някакви резерви, е "Вардарска Македония". Това коментира журналистът Костадин Филипов по време на пресконференция на Македонския научен институт за спора за името между Република Македония и Гърция.
Личното мнение на Филипов е, че той държи на името, с което сме я признали - Република Македония, и с което вече 137 държави са признали страната.
Председателят на Македонския научен институт доц. Александър Гребенаров припомни петте предложения, поставени като първична рамка на преговорите през януари т.г.
"Република Нова Македония", "Република Северна Македония", "Република Вардарска Македония", "Република Горна Македония" и "Република Македония (Скопие)". Ако ме питате кой от тези пет варианта е "най в оборот", това очевидно е "Северна Македония", поне в преговорите между двете държави, въпреки че това не отговаря на интересите на България, коментира Костадин Филипов, предаде БТА.
Той не е убеден в еуфорията, която по думите му се създава на моменти за предстоящо бързо разрешаване на въпроса. Въпреки че напоследък чувате и виждате колко много сериозни политици и държавници, посещавайки Република Македония, вече определиха хоризонт до края на месец юни, т.е. 15 дни преди началото на срещата на върха на НАТО през юли. "В този срок името трябва да бъде решено, да отпаднат бариерите, които Гърция досега издигаше пред членството на Македония в НАТО и в ЕС", коментира Филипов.
По думите му в Република Македония има очевиден скептицизъм по отношение на такова бързо решение и на решение, което може наистина да не накърнява до голяма степен интересите на страната.
"Не виждам основание да се притесняваме, че имаме втвърдяване на нашата позиция, защото българската държава прекалено дълго време мълча и не взимаше отношение по спора за името между Гърция и Република Македония", коментира още Костадин Филипов.